Вчера в статията си за Труд д-р Илия Илиев каза нещо фундаментално, което остава незабелязано от наблюдаващите събитията. Че Украйна вече не е жертва. Така е, тя вече е агресор по критериите на западните политкоректни ценности, с които се обяснява войната на нейната територия. Още повече, в областите, в които нахлу, няма украинско говорящи хора. Нещо повече. Западът охотно заявява, че Украйна има право да напада други държави, за да се защити. Право, което същият този Запад отказва на Иран. Ето го двойният стандарт отново!
Значи Украйна може да се защитава като напада Русия, а Иран, ако нападне Израел, е агресор. В момента много сериозно лъсва ролята на така наречените военни кореспонденти в Русия, тяхното влияние върху обществото след началото на СВО. Извън темата за това, че лъсна в какви грамадни размери се изопачава информацията от фронта по принцип, за мен е важен факта, че този вид отразяване на действителността е с много съмнителен характер. Аз по принцип интуитивно никога не се основавам на такава информация, на военни кореспонденти. Без тях не може, но способностите, уменията и главно моралът у тях е в такава степен нестабилен за обществено значение, че предпочитам да чакам информацията да се филтрира, отколкото да следя тези източници.
След много години прекарани в размисли и работа с антиглобалистката идея към момента съм установила, че изключително малко хора са истински антиглобалисти. Първо, в тази идея вярват изключително малко хора. Второ, за тази идея са нужни доверие и вяра, защото нищо сигурно няма на хоризонта. Трето, в тази идея влизат много хора, които по същност са глобалисти и така размътват водите. Например, много хора в света искат просто да заемат местата на глобалистите, не да ги озаптят наистина. Стани да седна. Алчност, невежество и злоба се забелязват повсеместно сред антиглобализма. Четвърто, прави ми впечатление изключителният песимизъм към идеята за антиглобализъм. Това е основно положение. Дори сред световните лидери се наблюдават всички тези неща. Истинският антиглобализъм не изключва нищо, което е разумно. Истинският антиглобализъм представлява просто прилагане правото на всеки да има и да прави, но с мисълта за нормалните граници на човека, за умното, не за безумното.
За правото всеки да е добре в живота помежду ни като хора, като държави, като народи. Защото глобализмът уж се бори за същото, а всъщност се бори само за своето си за сметка на чуждото. Това е разликата. Малцина наистина вярват и работят, малцина. Другите гледат и чакат, но искат да се пишат, че участват.
Анастасия Гешева
