Много хора допуснаха грешката да разчитат, че украинският фронт ще бъде затворен бързо след победата на Тръмп. Независимо как се казва Президента на САЩ затварянето на този фронт, част от голямата война е де факто признаване на загуба от страна на САЩ. След фактическото признаване следва и юридическа легитимация на загуба чрез подписване на договор и изграждане на нова архитектура на сигурност. Но този етап още не е дошъл. Все още опасната игра е във фаза на вдигане на залози.
Признак за пристрастие и наивност е убеждението, че САЩ са готови да признаят загуба. Как се признава загуба от хегемон, който чрез признаването губи не само своя авторитет, но с него и всички произхождащи от него привилегии? Да загуби огромна фронтова линия като се измести на следващата, възможността да загуби огромен пазар и логистични маршрути, както и да се отдалечи от вековния важен път, който свързва Азия и Европа, където попада и България?
Такава загуба не се признава по мирен път. Тя се признава единствено чрез приближаване до онзи термин, въведен от Волтщетер през 50-те години на 20в. – деликатно равновесие на страха. Тоест, чрез вдигане на залозите, свързани с употреба на стратегически оръжия за масово поразяване. Играта на нерви и кой ще мигне пръв. Неписано правило е, че стрстегическите оръжия служат, за да предотвратяват употребата си, а не за да водят война. Но вече противопоставянето се извежда на ниво, което е непознато от годините на Студената война, в момента се пише нова теория за това как се води война. Старите правила не важат. Световната война, на която сме свидетели като поколения, е различна от всички предходни – както по начин на водене, икономически, заради множеството преплитания по различни нива, но най-вече информационно.
Все още сме в етапа на вдигане на залози, това го повтарям от известно време, вече започва да се разбира. Не е настъпил момента разговора да бъде пренесен на масата на преговорите, този разговор сега се води от оръжията.
От моя гледна точка е наивно да се смята, че действията на американската страна и настоящата администрация са самосиндикални и без координация с новоизбрания Президент. Бъркат наблюдателите и анализаторите като защитават тезата, че Тръмп не е знаел или не е санкционирал положително предоставянето на разрешение за употреба на ракети по руска територия в дълбочина. Моята гледна точка се различава от общата алтернативна позиция. Това, което се случва като етап на ескалация е с пълното знание и подкрепа на Тръмп. Това е един от начините да бъде вдигнат залога от отиващата си администрация без негатива да бъде прехвърлен върху новата. Ако някой смята, че Тръмп ще остави стратегическите интереси на САЩ, че ще приеме без сблъсък загубата на целия източен коридор при всички инвестирани средства и време е наивник. Разумно косвено доказателство е поведението и реакциите на антируски настроените български привърженици на Тръмп относно разрешението Украйна да стреля в дълбочина на руската територия.
Тръмп не започна нито една война, но създаде условията и предпоставките за случването на големия сблъсък. Погледнете историята на Първата световна война и причинно-следствените връзки, които я създават в продължение на 20 години преди 1914г. Историята е добра основа за анализ, а понякога и за прогнозиране.
Въпросът е как ще се развие настоящата ескалация и какъв ще бъде руския отговор.
Една част от този отговор беше дадена като сигнал – един подводен кабел спря своята работа чрез саботаж. Формално вниманието беше насочено към китайски кораб, а това също е част от елементите за задочен разговор – кой с кого застава. Лагерите са много ясно оформени, а с избора на новата администрация във Вашингтон е недвусмислено – анти китайска, силно произраелска и анти иранска. Украинския фронт няма как да бъде разделен от Близкоизточния и Тихоокеанския.
Допускам, че затварянето на посолства в Киев, включително Американското, означава че ще последват удари с конвенционално оръжие по центровете за взимане на решения в столицата.
При последваща ескалация е възможно да се случи инцидент с някой от американските военни сателити. Това ще бъде асиметричен отговор, който ще надгради противопоставянето без употребата на тактически ядрени оръжия.
Първият извод е, че употребата на натовски ракети във вътрешността на Русия няма да промени нито хода, нито посоката на руското превъзходство на фронта. Напротив, крайния резултат ще бъде изместване на крайната линия, на която биха спрели руснаците. Както и времето, когато САЩ и Русия ще седнат да се договарят чрез средствата на дипломацията.
Един детайл свързан с България – нашия вътрешен хаос може да е за хубаво, защото всяко решение в момента може да се счита за нелегитимно в бъдеще. Лошата кръв все пак ще бъде източена.
Станислав Бачев
