Само след 6 дена предстоят избори. Събитие, микроскопично и незначително за света, но придружено с доста шум и суетня тук. Ясно е, че след изборите в неделя у нас няма да има никакво пренареждане, каквото се готви в световен мащаб. Много е рано. Ако има рокади, те ще са козметични. За промяна в политиката, курса, насоката, положението ни – не мислете. Там нищо няма да се промени. Ние сме хванати в мъртва хватка от съюзниците си и те нямат намерение да ни пуснат. Т.е. изборите в неделя няма да променят нищо съществено. Още по-точно – може да стане по-зле, по-добре няма да стане. И тогава възниква неизбежният въпрос : щом няма да стане нищо или ще стане по-лошо, за какво да ходим до урните. Да гласуваме за собствената си неволя, ли?
Да, така изглежда на пръв поглед. Но колкото и безмислено да ни се струва, все пак вотът в неделя има смисъл. Първо, за да покажем, че у нас има опозиция, че повечето българи не са съгласни с политиката на досега управляващите, че не сме народ-пихтия, който безропотно наблюдава собственото си унищожение и това на държавата си. Мълчанието е знак на съгласие, нали? Мълчанието по време на избори представлява ли подкрепа за управляващите? Нима три четвърти от българите подкрепят линията и практиките на евроатлантическата сглобка ППДБ-ГЕРБ-ДПС? Не, нали? Но това трябва да се изрази. За нас е важно да покажем първо на себе си, после на света, че много неща не ни харесват, че искаме реформи, знаем, че сега те са невъзможни поради крайно ограничения ни суверенитет, но когато условията се изменят, трябва да заемем полагащото ни се място в новия многополюсен свят. На 9 юни това може да се изрази с подкрепа на тези, които, според вас, искат и могат да измъкнат страната от блатото. И втората причина, поради която е важно да гласуваме в неделя е, че резултатите ще очертаят стартовата позиция на партиите за следващите предсрочни парламентарни избори. А те ще са – най-вероятно – към края на зимата или началото на пролетта. Те вече ще са важните. След тях може би ще имаме право и възможност, надявам се, за истински, наречете ги революционни, ако щете, реформи. Защо ? Ами защото дотогава в света ще започне пренареждането по новия световен ред. Това значи, че ще са настъпили изменения, които могат да разхлабят примката около врата ни и да ни дадат възможност да вземем самостоятелни решения.
Какви са все пак тези изменения :
1. Изборите в САЩ. Преди малко стана дума, че след тях ще започне голямото пренареждане и преоформянето на новия международен ред. Ще има, надяваме се, промени и в американската политика. И тъй като сме страна, намираща се в пълна зависимост от САЩ и командвана от американското посолство, тези промени неминуемо ще ни се отразят.
2. Второто е очакваната развръзка в Украйна. Някъде към есента Западът ще ни каже : “Ето я Украйна. Тя е ваша. Оправяйте се с нея ‘’ смята известният руски наблюдател Михаил Хазин, обикновено добре запознат с ходовете на Кремъл. След изборите новият американски президент, който и да е той, няма да има повече нужда от сегашния киевски режим. От оръдие срещу Москва той ще се превърне в бреме и опасност за Запада. Затова най-вероятно САЩ ще се разграничат от него и ще изтъргуват Украйна. С Русия, няма с кой друг. Нещо като нова мини Ялта. На тезгяха можем да бъдем сложени и ние. Не скачайте, международната политика е най-безскрупулното нещо в света днес. Та раздрусване като това, което очаква Украйна не може да не ни засегне, все пак досегашните и бъдещите – т.е. следдеветоюнските управници бяха и ще са доста свързани с киевския режим. Падне ли той, няма как те да се измъкнат сухи от водата.
3. Трето – евроизборите. Тук също има основания да очакваме изненади и опити на Европа да спре потъването. Има силни гласове за необходимостта от нов курс на ЕС, от преосмисляне на балансите между националните и общностните интереси. Европа трябва да изостави схемите, олицетворявани от Урсула ФДЛ. Да припомним корупционния скандал, свързан с покупката на Ковид-ваксините, глупостта с полупроводниците, които руснаците вадели от пералните, за да ги слагат на ракетите, истеричните призиви, че трябва да се готвим за война. Продължат ли тези безумия, след 4 години ЕС ще бъде в намален състав. Европа може да върне предишния си авторитет и да стане отново ускорител, а не спирачка за развитието, в каквото се е превърнала с това ръководство, но трябва да го смени, нали?
4. Четвърто – Тайван. САЩ наказаха Китай за сътрудничеството му с Русия и наложиха жестоки мита на китайските електромобили. Пекин реагира логично. Той се обърна към Тайван и започна военни учения около острова. С това показа на Вашингтон, че колкото засилва икономическа война с Китай, толкова напрежението около Тайванския проток ще нараства.
Та няма как, международните сътресения, които предстоят, да не предизвикат реакции и у нас. Те могат да са шанс да се измъкнем от сегашната клопка. Трябва отсега да мислим и да сме готови да преустроим държавата, така че тя да си върне силата и вярата в себе си и да се развива съобразно интересите на нашия народ, а не на неговите опекуни. Времето идва и ние не трябва да го пропускаме. Птичето на щастието каца веднъж на рамото ти. Изпуснеш ли го, сърди се после на себе си, казва Джек Лондон.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 3 юни 2024 г. по Евроком )
