Европейският политехнически университет, наричан разговорно Пернишки университет, няма нито преподаватели, нито студенти и този факт е известен от години, най-малкото за това е писано много пъти в медиите – „Уикенд” е осветявал тази далавера поне 3 пъти в последните 5 години. Едва сега обаче просветното министерство публично обяви, че въпросният „университет” няма никаква дейност, а се е превърнал в канал за мигранти от Африка. Въпросът е обаче защо досега не е закрит, а продължават проверките, които само потвърждават онова, което знае цял Перник? Явно защото е златна мина.
Просветният министър Красимир Вълчев тези дни заяви, че сметките за ток на вуза през лятото не надвишават 50 лв., а за зимата – 100 лв., което по негови думи отговаря на един-два климатика и СОТ. „Няма преподаватели, няма студенти, няма административен персонал. Сметката за вода е за 3 кубика, което отговаря на едно домакинство. Имаме реални доказателства, че там има фиктивен учебен процес” – обяви той в парламента.
Оказва се, че фирмата на университета, през която минават повечето административни процедури и плащания на пари, свързани с приема на студенти, е „забравила” да си плати дори и данъците. От 21 март 2023 г. тя е включена в списъка с данъчните длъжници заради борч от 33 158 лв.
Показателно е, че е прецакан дори и бившият ректор на университета. Италианецът проф. Андрю Бласко също си търси пари от тази фирма. Той заема поста през 2015 г., като заменя Тошко Кръстев, който е първият президент на вуза и дълго време разтяга локуми, че ще докара студенти от цял свят.
Само че преди да се случи това, на университета е отнета акредитацията от Националната агенция по оценяване и акредитация. По нова време шеф на въпросната агенция е проф. Боян Биолчев и той обяснява пред медиите, че вузът в Перник е приемал студенти от по-горни курсове на други университети и така още на втората година от съществуването си е започнал да извежда випуски от абсолвенти. При това дори не е имал достатъчно хабилитирани професори. Да не говорим за сграден фонд.
За любопитните читатели ще дадем и кратка справка кой е първият президент на вуза Тошко Кръстев. След промените лицето се подвизавало в централата на СДС на „Раковски” 134 в София, като част от кръга „Агнешки главички”. През 1992-1993 г. работи в Националната служба за сигурност. След това става управител на почивната база на Министерския съвет в курорта Св. Константин и наблюдава резиденциите „Евксиноград” и „Шабла”. И с тази квалификация става първият президент на университета в миньорския град.
По някое време пък като зам.-ректор се появява и Михаил Константинов, който не слиза от телевизионните екрани като голям спец по изборно законодателство и изчисляване на вота.
Затова да не се чудим, че с такива величествени експерти зад гърба си, когато им отказват акредитация, пернишките нАучни дейци му намират колая. Те се сдобиват с документ от някаква си ACQUIN – немска агенция за акредитация, която няма нищо общо с тамошното правителство или друга каквато и да е официална институция, свързана с качеството на висшето образование. Това е неправителствена организация, която си е поставила за цел да анализира качеството на учебните програми и дава препоръки за тяхното обновяване, но нищо повече.
Тоест, това са някакви консултанти. След като в Перник се сдобиват с документа-фантом, започват да се хвалят, че продължават приема на студенти и ще издават законни европейски дипломи! Те дори щели да бъдат по-добри от българските – студентите от другите български университети в много случаи щели да са принудени да държат приравнителни изпити, за да бъде призната специалността им. Глупости и измислици, на които явно няма кой да се хване поне у нас. Освен ако не търси да си купи диплома по съкратена процедура.
Само че и самият ректор тогава проф. Андрю Бласко не се задържа за дълго – дали за да не си урони реномето си, или защото не му е платена и договорената заплата, той си знае. Факт е, че започва съдебен процес срещу вуза, за да си вземе парите. Още през 2017 г. професорът печели дело срещу университета заради дължимите му 108 хил. лв. от заплати. Бласко обаче не успява да получи и лев от тази сума и през 2021 г. наема частен съдебен изпълнител. ЧСИ-то запорира една от университетските фирми „ЕПУ Интернешънъл”. По това време с натрупаните лихви парите, дължими на професора, набъбват на 214 000 лева. Парите не са платени и досега.
По същото време започват да валят оплаквания и от студенти, които са учили и плащали такси, но накрая не могат да си вземат дипломите. Някои чакат по 4-5 години, за да им напишат тапиите. През цялото това време те не спират да търсят контакт с ръководството на университета, но така и не получават отговор. При това се оказва, че администрацията им е събрала студентските книжки, уж за да им подготви дипломите, но в крайна сметка, процесът се точи с години. Изводът на студентите е, че така нареченият вуз е „една голяма измама”. Не е ясно дали прецаканите студенти в крайна сметка са си взели дипломите, или са решили да минат и без тези хартийки.
Да припомним, Пернишкият университет е създаден по времето, когато роденият в пернишкото село Косача Георги Първанов е президент на България и това до голяма степен обяснява, че вузът е бързо легализиран. Открит е през 2010 г. с решение на Народното събрание.
Съучредител на частния ВУЗ е кметството в Перник, но явно оттам дори не са си направили труда да контролират какво се върши в така наречения университет. И за да е пълен абсурдът в кметството на миньорския град по същото време мечтаят да открият и медицински вуз, но не се стига до подобен абсурд. Като начало, статистиката сочи, че в Перник са се записали 424 студенти. От тях се дипломират 83-ма, от които 67 турски граждани и 16 българи. По-нататък е пълна мъгла колко души са учили и колко са завършили.
Известно е обаче, че проблемите започват още в началото и през 2013 г. вузът е на път да фалира. Вече обяснихме, че има проблеми и с акредитацията, а това води и до отлив на мераклии да плащат такси и да се „обучават” в него. Временен изход е намерен с помощта на немското НПО, а след това започва партньорство с италианския университет „Пегасо” от Неапол.
Акциите на университета са прехвърлени на новия съсобственик от Италия – компанията „Пегасо Консултинг”, като във всички тези действия участва и пернишкото кметство. Още тогава в Перник се мълви, че няма никакъв академичен живот – нито се записват нови студенти, нито има преподаватели. Поредният ректор тогава е проф. Марин Маринов, който твърди из медиите, че университетът ще кандидатства по национални и европейски програми за финансиране на научната дейност. Въведено е и дистанционно обучение, като хвалбите са, че са се записали 178 италиански студенти, само че никой не ги е виждал.
Покрай тази „международна” обучителна дейност обаче се стигна до дело срещу бившия ректор на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. А причината да се намеси прокуратурата са издадените 170 дипломи на италианци, че са квалифицирани учители. В крайна сметка Бонджолов отнася 1000 лева глоба от Районния съд в София. Според просветното министерство въпросните дипломи са незаконни. Оказва се, че италианците са записани като курсисти в Европейския политехнически университет – Перник.
Само че този вуз няма право да обучава учители и да издава свидетелства за педагогическа правоспособност. Заради това със задачата да напечата тапии на италианците се нагърбил Великотърновският университет, който има нужната акредитация. Проверка от министерството на образованието обаче показва, че при тази далавера Академичният съвет в Търново е елегантно прескочен. Решението за схемата с участието на италианците и пернишкия вуз просто е дописана в протокол от заседание, проведено на 18 април 2016 г. Наистина, много нагло!
След като този номер не минава, „италианският” период на университета в миньорския град набързо отива в историята и на свой ред се появяват гърци, като поредните инвеститори в …дипломи. За президент на университета е избран Димитрис Стефанидис, представен като експерт по усвояване на еврофондове с проекти за трансгранично сътрудничество. Той се захваща да „надгражда”.
Заедно със съмишленици като Бонджолов от университета във Велико Търново и колеги от вузове в Македония и Албания запретват ръкави да градят Балкански университет. Явно, за да развият академичната печатница на дипломи на световно ниво! Засега няма данни това начинание да се е увенчало с успех, но бъдещето е пред въпросните учЕни.
Запознати казват, че след като пристигат гърците, манифактурата за фалшиви дипломи в Перник е задвижена отново с пълна скорост. На свой ред сега и просветният министър Вълчев е категоричен: „Имаме данни, че от няколко години там няма реален учебен процес и че университетът функционира по-скоро като канал за мигранти. Всички там са от една африканска страна – Нигерия, като само за 10% от тях имаме данни, че са у нас”.
Каквито и хартиени кули да се вдигани в пернишкият вуз, не може да има съмнение, че той е действал като печатница за дипломи, а покрай това и като канал за легализиране на мигранти. И от двете дейности някои са печелили добри пари. Затова и тази вятърна мелница е продължавала да се върти с години. Официалното обяснение на това дълголетие е, че университет у нас трудно се закрива.
Актуалният ректор Иван Петков твърди, че през последните 5 години са обучили 33-ма студенти – нигерийци. Той уточнява, че голямата част от тях пребивават в София и пътуват до миньорския град, за да трупат знания. Въпросните младежи дори били готови да се срещнат лично с министър Красимир Вълчев и да разкажат с подробности за самия учебен процес и как протича той. Ниските сметки за ток и вода също си имат обяснение. Сумите от 50 лв. и 100 лв. се отнасяли единствено за стаята на охраната, в която има и санитарно помещение. Развръзката на казуса явно предстои.
narod.bg
