ПП като Milli Vanilli
Когато се отдалечим достатъчно във времето от налудния политически продукт ПП, ще установим, че историята с ПП, възникването и употребата им много прилича на случая с музикалната формация Milli Vanilli.
В края на 80-те години в Германия импресариото Франк Фариан решава да събере дует и да го направи номер едно. Избира екзотичните Фаб Морван и Роб Пилатус, които са интересни и забавни за публиката. Но проблемът е, че не могат да пеят!От друга страна, какво толкова, музикалният бранш е силно маркетингова дейност. Фариан решава просто да наеме певци, които да записват песните на дуото, докато Фаб и Роб просто пеят на плейбек по концерти. Milli Vanilli продават милиони копия от синглите и албумите си и печелят наградата Грами.
Разбира се, измамата в крайна сметка се разкрива. Защото измамниците винаги стават жертва на истината.
Така се роди и проектът ПП. Те бяха подбрани като маркетинг-възможен продукт, а не като политически смислена алтернатива. Киро трябваше да се усмихва като щастливо американско уж юпи, а Асен да играе ролята на гениален финансист, изобретател на уникални проекти, с интереси във високотехнологичните стартъпи и наднационални капиталови проекти.
Редно е да подчертаем, че на Milli Vanilli им се налага да върнат наградата Грами. Трудно понасят истината за себе си и единият от дуета Роб Пилатус буквално се самоубива със свръхдоза и алкохол. След като отминава времето, когато в списание Time Пилатус се самопровъзгласява за „новия Елвис“, и твърди, че двамата са по-талантливи от Боб Дилън, Пол Маккартни и Мик Джагър.
Така свършват напомпаните измами, които се превръщат в САМОИЗМАМИ, свързани с илюзии на големи маси от хора. Тълпите лесно се пленяват, но тълпите също така яростно отхвърлят.
Нашенският политически дует Кирил и Асен също скоро ще се наложи да си върне наградата, която измаменият народ му връчи. Може и да постигнат резултат на тези избори, но на следващите и по-следващите няма да е така.
Политическите буфосинхронисти са много по-опасни от измамници като Milli Vanilli! В единият случай си купуваме фалшив музикален продукт, в другия случай провалят държавата и отлагат бъдещето ни. Некадърността, която се опакова самоуверено като способност за управление, е опасна за нацията като 100 лисици пред кокошка. Лошото е, че когато Кирил и Асен върнат своята награда Грами, от държавата няма да е останало нищо.
Автор: Калина Андролова
trud.bg
