19.04.2024

Тина Търнър, дами и господа!

Всичко си има граници, но явно живеем в свят без предели и милост….

Най-тъжната радост е, че той си се хареса, а и жената в журито го одобри.

Трябва да има закон срещу доброволната гавра. Все пак е живо същество…

Мисля го сериозно. Не се подигравам.

Вече не ми се спи!

….

Понякога животът е крещящо несправедлив.

И двете топки бяха високи, но едната закова тройката, а другата само уцели посоката и прелетя встрани от коша.

Участниците, които „харесаха“ и гласуваха за италианската музика, те просто не обичат обективността.

Ако оригиналите можеха да видят имитациите си, Адел щеше да прегърне двойника си, а Павароти снизходително щеше да се усмихне.

Момчето (Адел) беше наистина впечатляващо. Откъдето и да го погледнеш. Напомня ми по качество на изпълнението си за Фреди Меркюри от миналия сезон. Скромни, обрани и талантливи изпълнители.

Гвоздеят в тялото на Исус Христос обаче си остава Тина Търнър. Сякаш разпънаха баща ми на кръст. Всяка гавра с човешкото достойнство е нужно да има лимит.

Ако зависеше от мен, никога нямаше да подложа този участник на подобна естетическа и морална саморазправа. Гласът е уморен, а тялото изтощено.

Върху зрителите бе упражнен културен тормоз. Най-малкото, образите му нямаше да бъдат толкова разголени жени.

Благоприличието е важна част от финала на една артистична кариера. Това изпълнение ми приличаше на част от спектакъл, организиран в нацистки концентрационен лагер. След него не можах да заспя и ми бе нужен допир до истинско изкуство.

Препрочетох „Мартин Идън“. След като героят на Джек Лондон доброволно се гмурна към дълбините, отидох с кучетата в гората.

Вече всичко е наред. Почти…

Константин Кацаров – Автор