15.04.2024

Инфарктът на най-бледите лайкове.

Дразни ли ви чуждия моден и светски калабалък.

 

от Евгени Минчев

Има дни, в които Фейсбук локвата е пълна с крякащи жабоци и всеки надава викове според тоналността си. Я паметникът на съветската армия ще ги вдъхнови, я коментарите ми за гей парада, я някого съм описал за модните му кюляфи. Хиляди лайкове- чай от лайка за душата ми. На следващият ден от мен няма коментар за коледните сарми, пускам снимка с Борис Джонсън, как вечеряме в един частен лондонски клуб. 9 лайка, мисля, че единият поставих аз, погрешка. Поствам стихотворение, нивото на река Дунав в сантиметри се повдига леко, но някъде към Видин, отново губим преднина.

На другата сутрин се поствам от Лондон по халат и със стихотворение, което обозначавам, като написано в Лондон/Мейфеър. Няма какво да се лъжем, Мейфеър си е място за живеене топ. Лайковете се свиват до половин лайк на куплет а ида ли да си пия капучиното в хотел Риц, отминават ме, така да се каже, като трамвайно ухо. „Песъка е ухо“ събира повече лайкове от мен, когато съм си в Лондон. Излиза нова моя песен, показвам дебютен клип, обявявам концерт, лайковете явно са в годишен отпуск, при мен достигат четири- пет, премръзнали и банални, мога даже да цитирам трите имена, дежурни по лайк.

Ако случайно си остър с някого, ей така, решил си да покажеш онлайн мускули, да си опикаеш територията, нападат те като при Ахелой, остават онлайн кости и кокали, заради твоята дързост. Най ги дразни фейсбук махалата, когато си с гадже, когато сте си преплели ръцете а на заден план се вижда красива обстановка и неземни блюда. Отминават се и тези публикации, отминава се всичко, което би трябвало да поднесе позитивна информация и да се подчертае, че светът не е само коледни сарми, новогодишни елхи и кадаифи. Сега имам изложба.

Разпратих лични и отворени покани. Хън, мън, хън, мън… Дори не са се научили да отговарят. Явно са при майкини, както казва гУсин Сиромахов. Ама- сиромах човек- жив дявол. Ще искат един ден съвет или ще помолят за услуга. Как ме намират тогава, как минута преди това са лайкнали всичките ми постове, значителни или незначителни. Няма голям берекет от тези лайкове, знайни и незнайни фейсбук другари. Не мислете, че вашият лайк ми носи десет стотинки или са ми пратили чорапи от някоя фирма. Аз не съм тази кифла, тук съм за да споделяме и общуваме. Ама, някакси едностранно не става. Ако сте у майкини, поздравете я за 8 март. Аз тогава ще съм си в Лондон, ама да не сте посмяли да лайквате снимките ми от там. И бал ще има, прицеси ще има /истински/, гаджета ще има, светски и моден калабалък ще има. Вие – само не лайквайте. Моля. Please. Да не ви се набръчкат пръстчетата. Благодаря ви, та чак мерси.