Отново съм до Альоша. Приятели сме отдавна. Защо пък не?! Нали казвате, че по никого не е стрелял…
По шорти съм, но ми е студено. Сложих ги само за снимката. Сега пиша и вече съм солидно облечен. За да бъдат мислите ми топли, а не студени и остри като ледени висулки…
След фамозните първи две части на текста ми „Искам да ме питат“, нарцисът, посят в мен, ми продиктува да създам и трета своя прозаично футуристична творба. На същата тема. Подбудите ми са комерсиални…
Чета коментарите под първите две серии от свободното си съчинение, и по монитора на електронното ми устройство се появяват следи от акне.
Младежки пъпки избиват върху екрана. Подозирам, че химичният процес е породен от чувството на неудобство.
Дори и модерната непредубедена технология не е безучастна към интелектуалния колапс на „бомбаджиите“…
„Бомбаджии“ наричам онези, които искат да взривяват Альоша.
Следя подробно резултата от мозъчната им верижна катастрофа. Смятам, че подобни разсъждения би могъл да възпроизведе единствено интелект, чието сиво вещество е настъпило противопехотна мина.
Парчетата мозък неистово се гърчат в опит отново да се съберат. Искат пак да станат хомогенна маса с гънки.
Търсят се в мрака на предсмъртното си неведение и за последно се мъчат поединично да родят мисловен импулс. Резултатът е анемичен и половинчат.
„Бомбаджиите“ са търтеи. Разглезени и залежали. През живота си нищо не са създали, но настървено се насъскват един друг да рушат.
Заемат най-много място в кошера, ала само питата с мед ги вълнува. За пет пари работа не искат да свършат. Разчитат на друг колектив.
Бих им стиснал радушно ръцете, ако ми посочат рожбата на поне един свой съзидателен труд. Градеж. Дори и да е в груб строеж. Без акт шестнадесет. Не биха могли. Няма да го направят.
Не ще ми посочат нищо конкретно. Да строиш е разход. Не могат да си го позволят. По-евтино е да помогнат на някой нещо да съсипе.
Желаят Альоша да бъде заличен. Искат го от тези, които тоже нищо не са построили. Всъщност, предложението е на вторите. Те с охота ще го сторят.
Нужно им е да изместят фокуса от преялите си търбуси. Ще получат аплодисменти с латински субтитри…
„Бомбаджиите“ не са само мързеливи. Също са и стиснати. Кой и какво им попречи досега да издигнат статуи на Левски и Ботев? Високи поне сто метра!
За да не стоят под „ботуша“. Никой. Левски можеше да държи в ръцете си сабя и отсечена глава с фес. Примерно. Не, това е лоша идея! Според тях ние сме се гушкали с турците. Аз пък знам, че последните са обесели Дякона. Но кой съм аз?! Може би са го обесили русите.
Не изключвам да сме го обесили ние. Българите. Защо му е било тогава да пише онова „Народе???“? Не знам. Може и да не го е писал…
Те никога няма да си бръкнат в джоба. „Бомбаджиите“. И в интернет нямаше да пишат, ако се влизаше с пари. Щяха да са невидими. Без позиция.
Просто разпръснат на милион парчета мозък по паважа. Там, където е безплатно, активността им е най-голяма. Авантата е позиция, която гарантира дълголетие.
Ако за всеки един свой коментар слагаха в касичка по стотинка, сега щяха да разполагат със средства за стълба към небето…
Сещам се за моя поетичен идол Ведбал. „Приказка за стълбата“…
Ние сме професионалисти в гушкането. Първо цунка с турците, после гушка с руснаците, след това мляска с германците, а сега групов масаж с американците.
Срам ни е да си се гушкаме взаимно. Кеф ни е да ни опипва по-силен. Перим се само на македонците. Боязливо.
Чувал съм, че никой не уважава проститутките. Само ги използва. Заради рака на простатата…
Понеже знаят, че са малцинство, „бомбаджиите“ пледират, че в нашата демокрация не печели мнозинството. Нямало референдум. Съществували избори.
Седемдесет процента от българския народ показа категорично, че не признава изборите, техните организатори и редовните им участници. Колко демократично може да бъде управлението на едно малцинство?
Колкото и преди…
Чета мемоарите на един „бомбаджия“. Пише в коментар, че сега в България се живеело перфектно. Имало пасти в сладкарниците и било топло по домовете. Така е. Точно този потребител видимо е преял с пасти. Просто е дебел.
Напълняло е и голяма част от населението ни. Управляващият елит също е преситен. Стихийно ме гори порив да изпиша думата „дебелокож“…
Моите очи виждат друго. На огромна част от българите им е студено. Не могат да си позволят и пасти. Не пропускам и уморените мъртви души в градския транспорт.
Как бавно се поклащат, сякаш сивото им еднообразие ги кара към газова камера. Тежко е, когато мъртвецът не е просто умрял, а е и уморен…
Ситият не вярва на гладния. Твърди, че имаме перфектни пътища. Моля?! По тези улици и магистрали и танк да карам и той ще се раздрънка.
Да дадат на родителите асфалт. Вместо медицински грижи и пари. На майката и таткото, които просят за болното си дете. Здравият не вярва на болния.
Да посипят с асфалт обезлюдените села и градове, пълни с болни и премръзнали старци. Това е територията на поне половин България. Да дадат асфалт и на една трета от българското население, което е зад граница.
Срещал съм се с част от него. Повечето не са щастливи в чужбина. Работят здраво и денонощно. Питал съм ги. За нищо на света няма да се приберат обратно. Защото не ядат асфалт.
Хапват им се пасти и искат като се приберат да им е топло…
Шенген?! Че те, ако са луди, да ни пуснат в тази зона, в България ще остане само материал от „бомбаджии“, преяли и болни. На доволните сега ще им стане тъжно без работна ръка утре…
Същият тип коментиращи искали да махнат Альоша, за да може децата им да растат по-образовани и с по-възвишена ценностна система.
С какво ви пречи паметникът да си възпитавате децата?
Моите хлапета са възпитани и интелигентни. Всяка вечер разхождат кучетата си до Альоша. Ежедневната им среща с паметника не ги прави по-малко умни. Напротив. Дори не са дебели.
О, да! Забравих, че дебелаците не са такива, защото са преяли с пасти, а защото имат хормонални проблеми…
Това е най-комичното извинение, което дебелите успяха да си измислят по време на демокрацията…
Послепис:
За тези, които ме питате колко и какви са знанията ми по история:
Може да се видим и да ме изпитате. Сами ще се убедите, че все нещо знам. Нищо обаче няма да ми покажете, ако поискам да ми посочите какво сте построили.
Не за себе си, а за общото благо. Приличате ми на лакеи на сегашната власт.
От нея се раждат тези провокации. От доказани нехранимайковци. Приличате на уловени майски бръмбари. Дават ви да ядете бъз и майски сняг и мислите, че сте свободни.
Не, вързани сте на конец.
Пийте нещо да ви запечата. Незабавно прекъснете мисловната си дизентерия. Емоционално сте в период на запек. Никому не сте полезни с агресивното си и нахално поведение.
Когато Русия нападна Украйна, автоматично взех страната на по-слабите. И тогава не бях добър по история. Това обаче ви устройваше.
С държанието си настройвате отрицателно хората и ги карате да си мислят, че наистина има нещо гнило в Дания.
Като сте толкова курназ, сбъднете мечтата си и посетете реалната фронтова линия. Тя е там. Убеден съм, че повечето сте с хемороиди от заседяване.
Към безличните, нищо лично.
