15.04.2024

Екатерина Димитрова

Всяко едно историческо събитие трябва да се разглежда с очите на неговите съвременници.

Почнем ли да гледаме на историческите факти и събития през призмата на времето НИ, през принципите на съвременния ни морал, битие и политически пристрастия, то ние неминуемо ще посягаме на паметниците ни културни, исторически или писмени.

Историята не е причина да мразим, харесваме, одобряваме или неодобряваме. Тя, историята и символите ѝ оставени през времето е картата на нашата НАЦИОНАЛНОСТ, по която бъдещите поколения имат право да се ориентират за своя РОД.

В този ред на мисли, всеки символ на култура, политика, обществени навици, музика, стих, или прозаично изписан текст на някой думоредец, трябва да бъдат съхранени и обгрижени.

Противното е тежък и непростим егоцентризъм.

А иначе… Просто като фактология – погледнато от ъгъла на съвременниците му (на паметника) са изобразени българска майка с българче и украински войник.

И някак странно изглежда точно ПРОукраинско – атланическите ни управници, да изфлексят автомата на украинския войник. Толкова за историята …

из „ЗА ДА ИМА УТРЕ“

Екатерина Димитрова