Свлачището в Смолянско ни напомни нещо, за което в България упорито мълчим: причинно-следствените връзки.
Тук те винаги са “сложни”, “многофакторни” и най-вече удобно размити.
Разбира се, природата пак е виновна – дъждът, гравитацията, може би и Луната…
Само че между капките и земните пластове стои един язовир.
Съвсем случайно — точно над свлачището.
И съвсем случайно — стопанисван от една от „успелите” дами на прехода, които винаги се появяват там, където има приватизация и концесия.
Но да не избързваме с изводите. В България е прието първо да отречем очевидното, после да назначим комисия, а накрая да обявим, че “няма пряка връзка”.
Така всички са спокойни — и природата, и бизнесът, и институциите, които са невинни по презумпция.
Всъщност най-интересното не е дали язовирът има отношение към свлачището. Интересното е дали изобщо някой ще посмее да зададе този въпрос.
И така — имаме свлачище, имаме язовир, имаме и преуспял олигарх (уви, няма женски род за тази сакрална фигура на прехода).
Остава да видим дали имаме и държава.
Велизар Енчев
