01.03.2024

С идването на демокрацията се породи масово едно явление – опростачване и некадърност на управлението. Хора, събрани от кол и от въже, от магистрални отбивки и бензиностанции, от крайпътни заведения и секретарски офиси, стремглаво навлязоха в българската политика и я принизиха до нивото на битпазар в третокласна африканска държава.

И тук не изключвам нито една партия. СДС повлякоха крак, като назначиха за министри примерно на финансите завършили Рабфак /Работнически факултет задочно/, за министри на икономиката преподаватели по политически науки , за президенти – бракоразводни адвокати и т.н. и т.н. Съставът на седесарските управления предизвиква в интелигентните и образовани хора интелектуални гърчове и цивилизационен шок. И така и си продължи….

До 2009 г., когато опростачването и некадърността се превърнаха в правило, а не в изключение. С идването на Борисов на власт, на власт дойдоха некадърни корумпета, които, освен , че крадяха, и не можеха нищо да свършат. Само да вметна, че имало е и такива, които въпреки корупцията, все пак оставиха нещо добро след себе си. Но по времето на ГЕРБ мотото беше: кражби, кражби, кражби. Пълни илитерати и имбецили бяха назначени на ключови места в България. За кметове положението е същото. Познавам кмет с пет дипломи, който, като го питат за името му, мисли поне пет минути.

ПП продължиха традицията. Разбрахме, че Харвард не му е чиста работата и общо взето, след управлението на Кирил Петков, никой нормален родител не би си пратил детето да учи там. Сульо и Пульо бяха назначени къде ли не. Един културист пък събираше данъците и сам си одобряваше отчетите.

Кадрите решават всичко. А кадри няма. Ето това е проблемът на България. Многократно съм изразявала възмущение от подбора на кадри във Възраждане – верни, но неумни, по желание на лидера да са послушни и да не питат много. За съжаление в другите партии е същото положението. Който не става за нищо, влиза в политиката. Огромна част от депутатите досега, ако трябва извън политиката да си изкарват хляба, гладни ще умрат.

Революциите и протестите са хубаво нещо. Ама след това някой трябва да приема държавнически решения, да мисли и да разбира. Много е готино да правиш протест срещу пращането на български войски на чужда война, ама изисква известен интелект, образование, разбиране и преди всичко почтеност, да гласуваш против такъв законопроект в пленарна зала.

Меритокрация ни е нужна. Не аматьори. Защото аматьорите само ще крадат. Няма по-голяма опасност и бедствие от глупаците. Особено когато са корумпирани.

Елена Гунчева-Гривова