01.03.2024

Няма съмнение, че 4 февруари бе един от най-бурните дни в хроничния ни конфликт със Северна Македония. Час по час научавахме за провокации в Скопие и по границата, а българи бяха арестувани и бити. Заради това, че искат да поднесат цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев!

На фона на тези събития темата се „дъвчеше” по медиите през целия ден. Но в общата какафония от информация и дезинформация изпъкнаха две изяви, които показват тенденции в нашите отношения с югозападната ни съседка. Привидно те нямат връзка, но всъщност са две страни на едно и също уродливо явление.

Едната бе наглото държане на кмета на втория по големина град в РСМ Куманово, Максим Димитриевски. Поканен в студиото на БНТ, охраненият северномакедонски „политичар” се бе разпищолил като у дома сред плахите Коста Филипов и праплеменника на Гоце Делчев, Христо Христов. С тънка и иронична усмивчица кумановският „войвода” ни изнесе назидателен урок по история по Националната телевизия на България как неговата Родина е била тъпкана от „бугарските фашистички окупатори” през периода 1941-1944 г. Журналистът Филипов, както обикновено, се опитваше да разказва разни историйки от своето пребиваване във Вардарска Македония. Праплеменникът-композитор трудно свързваше фразите и непрекъснато повтаряше, че не е политик. Водещата Мая Костадинова се ядоса и се опита да опонира, но трудно можеше да надвика гръмогласния кмет, който на всеослушание в националния ни ефир крещеше, че Гоце е македонец. И че ние, българите, трябва веднага да признаем очевидния факт за отколешното съществуване на славната македонска нация и нейния прекрасен език.
Аз не съм против демокрацията и плурализма на мненията. Но всичко това ми дойде в повече. Някак си не си представям централна северномакедонска медия да пусне Ангел Джамбазки, който в центъра на Скопие да крещи, че всички македонци са заблудени българи. А по време на предаването в снежната виелица на границата стотици българи не можеха да я прекосят под идиотския предлог на северномакедонските власти, че е спрял тока и компютрите им не работят!

Посрещането на цар Борис ІІІ в Скопие през 1942 г.

Почти по същото време по една друга телевизия се появи бившата външнополитическа съветничка на премиера на правителството на Четворната коалиция Кирил Петков, Весела Чернева. Помните я нали? Същата, която водеше двойна политика по отношение на РСМ зад гърба на външния министър Теодора Генчовска. Идеологът на „мекото” отношение към най-злостния македонизъм и на възможността за коренно различен поглед към едни и същи ясни исторически факти. Заради Чернева и нейната команда за малко щяхме да „изпуснем влака” и да пуснем без уговорки РСМ по пътя към ЕС. Добре че Генчовска, подкрепена от повечето политически партии и президента Радев, остана твърда и екипът на Външно разработи т. нар. „френско” предложение.

Та същата тази госпожа Чернева вчера твърдеше, че българите сами са си го изпросили за погромите над клубовете в Битоля и Охрид, заради провокационните имена, които са им дадени. За забравилите ще ги припомня – Иван (Ванчо) Михайлов и цар Борис ІІІ. Единият е всепризнатият ръководител на мощната ВМРО. Същата, която води тежката битка срещу сръбските и гръцките домогвания, бранейки българщината и наказвайки сурово предателите. Царят пък е наречен Обединител, защото успява, макар и за кратко, да събере в едно по-голямата част от разпокъсаната територия на Отечеството. Не случайно през 1942 г. Борис ІІІ е посрещнат в Скопие с цветя и песни.

След два месеца сме отново на избори. Ние от Национален кръг „За Македония” вече призовахме партиите да не политизират тежката и мъчителна тема за отношенията ни с югозападната съседка. А ние, българите, да покажем на света, че сме единни. Нека вземем пример от гърците, които могат да се сблъскват тежко в политическите дебати, но когато стане дума за националните им идеали, всички са заедно и със зъби и нокти се борят за тях!

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg