Кой и как стопанисва интересите на държавата ни – ако това е оставено скришом в ръцете на кирчовци, ще сме свидетели на ужасни последици
Колкото повече затъваме, толкова по-непроницаеми стават важни държавни решения
Караме на автопилот – стига ни да рапортуваме навреме и да пеем химна на Европа
И страстите ни са безпорядъчни. Ако новата мода, каквато и да е тя, ни повелява нещо, ще бъдем най-отпред, най-старателни. Ако другите носят по една факла, ние ще размахваме по две.
Дали не сме еничарите във всичко, с което ни задължават да се захванем? Еничарството и сега го има – то си личи отчетливо в поведението на властниците. Но и да не си личи, ние се досещаме, че то диктува важните решения на държавата.
Страстно старателни сме във всичко, което искат от нас, държим се като покръстени в нова религия – но много-много не се напъваме да научим накъде ще ни отведе тя.
В един от последните си коментари известният юрист проф. Иван Тодоров вметва нещо любопитно – по начало неговите текстове привидно са само на юридически теми, винаги в тях се крие нещо по-едро. В случая той разсъждава за перипетиите ни около Шенген, цитат:
„Нидерландия имаше възражения само по отношение на България – и то основно поради проблемите с корупцията, която си е същата и най-голямата в Европа. Позицията на Нидерландия беше променена формално поради това, че България била взела мерки срещу корупцията и за доказателство се посочи промяната в Конституцията. Всъщност отстъпката на Нидерландия основно беше направена поради желанието да се осигури подкрепа за избирането на нидерландския премиер Марк Рюте за генерален секретар на НАТО. Той вече е на поста и затова нямаме ефективен механизъм срещу Нидерландия. Промените в Конституцията относно съдебната система бяха отменени от Конституционния съд. Нидерландия няма икономически интерес да осигурява коридор през България за безпрепятствен достъп на стоките от пристанище Пирея до ЕС, защото това би се отразило на доставките през пристанището на Ротердам. А това са все неща, които при желание на парламентарно представените партии в Нидерландия могат да се използват за промяна на позицията спрямо България“ /край на цитата/.
„Но Нидерландия е цивилизована държава“ – завършва с известна доза ирония професорът, след като с основание събужда страховете ни. Защото цивилизована държава е онази, която защитава най-напред своите интереси, като преди това внимателно ги осмисля. И двете упражнения са непосилни за България.
Как нашите властници да осмислят интересите ни, когато дори не се сещат, че съществуват такива. Еничарският им манталитет не им позволява изобщо да стигнат до подобни главоблъсканици – сигурно напълно излишни, според тях.
Между другото, анализ като този на проф. Тодоров не бе направен от нито един от велеречивите ни коментатори, които покрай сюрията от предсрочни избори просто си живеят с непрекъснато отворена уста – и никой не е в състояние да обясни как го постигат това. Тяхна си работа – да си се проветряват, както намерят за добре.
Навремето, покрай един от владетелите си/ Фердинанд, ние мечтаехме за Византия – сега, в ролята си на малчовци, мечтаем за милостини – как да превземем пропусквателните пунктове на Шенген, вдигаме шум покрай тях, а не покрай Босфора. Изобщо, поставени сме в режим, при който не е желателно да проявяваме излишна инициативност, да обговаряме публично едно или друго също не ни е позволено. Стига ни да рапортуваме навреме и да пеем химна на Европа. Караме на автопилот, който някой някъде е нагласил.
Как тогава ще ни излязат сметките – изобщо, кой се пазари за интересите ни, къде/кога става това, при какви условия? Всичко е забулено в някаква тайнственост, с която са наясно единствено брокери като онзи Кръстев, Бойковият Конфуций. Този човек, ако я караше с такива темпове, по „онова“ време вече щеше да е секретар на ЦК на БКП, като нищо. Сега сигурно е подхвърлил на тукашните балами да не се усукват около интересите на държавата – а и да не се пречкат в краката на нидерландците.
Същият Конфуций навремето направи така, че България остана без генерален секретар на ООН – завъртя една селска интрига между Ирина Бокова, която със сигурност щеше да спечели поста, и Кристалина Георгиева – и готово, изпълни заръката на чорбаджиите, за които България е една мърша, какво ООН, по дяволите.
Коефициентът на полезно действие на Кръстев е несравнимо по-висок от този на Пасито – той пък винаги се захваща с прекалено амбициозни идеи, трябваше да закрие православието, например. После пък искаше да става генерален секретар на НАТО – е, какъв ли пазарлък щеше да бъде направен тогава? Фалшивият евреин Паси, който не знае иврит, в НАТО, а пък Българският Джендем – обратно в турско? Може би нещо такова…
Кой и как стопанисва интересите на държавата ни – ако това е оставено скришом в ръцете на кирчовци, ще сме свидетели на ужасни последици. Покрай неразбориите в Парламента, вече не изглежда толкова впечатляваща фразата на Стамболов „Не сме народ за сенатори“. „Не сме народ и за един келяв конак“, би възкликнал той, ако беше свидетел на врътните за председателското място в Парламента. Но вече наистина ще бъде нискобюджетна научно-фантастична боза, ако Кирчо е дал българските гаранции за избора на Рюте.
Колкото повече затъваме, толкова по-непроницаеми стават важни държавни решения. Така станахме рекордьори по износ на оръжия за Украйна и чак след това Парламентът взе решение, при какви правила да се извършва далаверата. Няма хора за нищо – надеждата, че „нови лица“ са решението се оказа също ялова. Кирчовци просто се оказаха едни прилично вчесани еничари, нищо повече. Излишно е да разсъждаваме как са станали такива, остава ни да се молим, еничарството да не е попило вече в гена ни и да се наложи поколения наред да се преборват за отстраняването му.
Докато някой нов Стефан Попов напише продължението на есето му „Третото поколение“ – дотогава обаче трябва да се обели целият фалш на еничарството – скрито и явно, да се изучат истински новите поколения и пр. И, междувременно, да се случат една две революцийки – малки, но по нашия размер.
Писа се доста за нападенията в моловете, но, въпреки това, сякаш остана скрит основният мотив за това. Да се доверим на онази прочута фраза от филма „Жега“ – и да се подготвим за най-лошото, което винаги дебне зад ъгъла.
Преди десетина години се усещахме безсилни пред варварските изстъпления на циганчетата, които поругаваха, включително и със сексуални жестове, портрети на български Светци, вилнееха из гробищата и пр. Безспорен шампион в това отношение беше един дивак, който преби невинна минувачка в Берлински подлез – тогава дописката ми във Фейсбук имаше изключителна подкрепа. И беше свалена – естествено, след протест на еничари, маскирани като правозащитници.
Циганите някак неусетно кротнаха, макар че перспективите пред тях си останаха пределно мрачни. Сега наши деца вилнеят, скоро ще започнат и да рушат. Но, все още не се осмеляваме да се попитаме, дали и те не са осъзнали, че Бъдещето ще е сурово към тях.
Не трябва да се заблуждаваме: измамният лукс на моловете със сигурност ги дразни, на прощаване с училището те са осъзнали, че изобщо не са готови за Живота – и училището не ги е предупредило за това. Учителите пък вероятно се чудят, как да посрещнат „адаптацията“ на „Под игото“ от Руси Чанев. Мярнах по телевизията Чанев – тъкмо обясняваше, как е преработил заглавието на една от главите на романа. Подходът му ми се видя елегантен, щадящ и общо взето приемлив. Говоря за конкретният случай, разбира се. При евентуално следващо издание, Чанев би могъл да добави и един своеобразен речник на адаптираните думи…
Речникът е лесна работа – но като цяло нас няма кой да ни адаптира, от горе до долу, от държавата – до най-изпадналия клетник. Истинско чудо е, как оцеляваме при тази тотална несъвместимост. Наясно сме и с това крушение, но единственото, което правим, е да се опитваме да го забравим. Шляпаме си нанякъде – неадаптирани, несъвместими – че такива и в Ада няма да ни приютят.
Автор: Кеворк Кеворкян
*Специално за „Труд news”.
