Тези дни пак хванаха полицайка да пренася марихуана. Нормално ни изглежда вече. Наред с многото достойни и свестни полицаи, има техни колеги, които са срам за системата на МВР и за обществото ни като цяло. Полицаи рекетират бизнесмени, слагат чадър над проституция и трафик на хора, сами превозват мигранти. Вече много хора ги е страх да подадат сигнал или жалба в полицията, че може да налетят там на извършителя, седнал зад бюрото.
Полицай, хванат с белязани пари и уличен в корупция, е депутат и член на комисията по борба с корупцията. В нормална държава щяхме да кажем „закривай“ и стане сериозен обществен скандал. Но тук обществената толерантност към непоносимото и неприемливото, е в граници, доближаващи идиотизъм.
Когато се казва „мафия“ в България, хората не се сещат за мутри с джипове. Сещат се за Борисов и шкафчето с кюлчета, сещат се за главния прокурор и други в прокуратурата ,съда и следствието. Сещат се за депутатите и правителството. Това не е нормално. Органите за борба с мафията на практика са мафията. Омагьосан кръг, от който няма излизане.
Кой ще ни пази от тях – от тези, въоръжените, облечените с власт и правомощия да ни стъжнят живота, ако ритаме. Кой ще ни пази от държавата? Кой ще ни пази от корумпираните кметове? Кой ще ни пази от прокуратурата, която закриля мафията? Кой ще ни пази от народните представители, които ни предават и продават и правят мафиотски закони?
Кой ще ни пази? И разумният човек ще си отговори – когато няма кой да те пази, ти ставаш пазача, човекът, който се пази сам, пази семейството си и другите, вижда опасността и взема мерки за преодоляването й. Пазачите ще трябва да сме ние. Когато осъзнаем реалността….
Елена Гунчева-Гривова