Колелото на прехода, или омагьосаното кръгче си се върти.
Вече само пълните наивници вярват, че 10 ноеври 1989 г. е знаменателна дата и в България е дошла демокрацията. Всъщност това си беше един вътрешен преврат на червената номенклатура срещу Тодор Живков.
Червената номенклатура, или както и викахме тогава червената буржоазия минаваше за политическия елит на България.
Това, което го видяхме по-натам беше фасада и формално уж оттегляне на червената номенклатура от властта, като тя беше прехвърлена, разбира се контролирано към определени по предварителна селекция „демократи“.
Та чрез уж оттеглянето от властта същият този елит премина в сянка и започна да осъществява главната си цел от преврата срещу Живков. Трансформация на държавната собственост в тяхна.
И сега 32 г. по-късно същата тази червена буржоазия, чрез своите деца и внуци отново протяга кунки към властта. Ама пак през задния вход, купувайки на децата и внуците си депутатски места и места във властта. Цитираният в предишния ми пост Армен Саркисян, син на грабителя на ДЗУ изобщо не е изключение, а правило. Такива синчета и внуци на червени номенклатурчици ще видите в листите на всички партии. В най-концентриран вид са в листите на „Добрите сили“. Там празно няма. Кеф ви Кирето, синчето на бай Петко, дет с куфарите в Канада изнасяше паричките на Второ главно, кеф ви сина на Мария Бойкикиева Христо, кеф ви кървавия прокурор Атанасов, кеф ви синчето на ДС-ченгето Панчо Панев, дет се прави на зелено. Всъщност червената номенклатура и ДС винаги са управлявали в дясното пространство, независимо от брандовете.
Картинката във всички други партии, които социологията ви ги дава като сигурни или почти сигурни, че ще ви управляват е подобна, та да не ги изброявам. Няма да ми стигне мястото.
Та вие се чудите защо преходът ни е един такъв безкраен и гърбав? Не е преход другари, това ви е Системата, която ви натресе червената номенклатура. И не се чудета защо е крива и гърбава – от червен номенклатурчик нито демократ става, нито капиталист.
Даниел Божилов
