15.04.2024

Константин Кацаров -Автор

Но вчера Константин Кацаров разпна Георги Христов. Авторът на „Тиня и Чест“ вчера написа следното на стената си:
ПРИКАЗКА ЗА ПИТАНКАТА

В гримьорната съм. Отново пристигнах един час преди останалите и започването на репетицията. Днес тя е генерална. Утре и вдругиден ще ни ръкопляскат.

На всяка среща отивам по-рано. Така съм свикнал. По този начин съм възпитан. Предпочитам да съм от чакащите. От малък се прецаквам сам. Не знам на какво е признак това.

Свивам си цигара с аромат на зелена ябълка. След малко ще отида на рампата да пуша. Имам под ръка и топъл шоколад. Изстинал.

Още съм в културен шок. Добре, че ще бия интелектуалния махмурлук с култура. Връщам се от Италия. От родното село на Микеланджело. Разбрах, че тук било, гърмежи по улиците и чалга по телевизиите. Точно като преди потоп.

Оглеждам се около мен и констатирам, че животът ми е синоним на една гигантска ирония. По план трябваше да стана спортист. Принадлежах на тази каста. С такава идея съм заченат.

Дори не ми е хрумвало, че някога хората ще започнат да ме аплодират само, защото ще опитвам да изкарвам през гърлото си звуци. Не са си го помисляли и мои роднини. Поне не и тези, които са в психическа изправност и поносима мозъчна стабилност.

Преди години това би ми изглеждало безумно и лишено от каквато и да е уместна логика и здравословен смисъл. С годините някак приех тази перверзна любовна игра на живота и свикнах с нея. Да участвам, обаче, в опера е еволюцията на една колосална вселенска шега.

Хората, които ме поканиха да участвам в нея или много са я закъсали, в което не вярвам, или периодично извършват благотворителни дарителски актове към някой нещастник. За да бъде нещо толкова перфектно, в него трябва да има и друго, което да е малко сгрешено. Благодарен съм им и си трая.

Гримьорната не е само моя. Деля я с един класически предател. Юда. Владо Михайлов. Той с нищо не ме е предал все още. Такава му е ролята. Малко ме дразни. Заради него на вратата постоянно се чука. Особено, когато го няма. Ще му махна името от входа на офиса ни.

Редовно го търсят за автографи. Предимно симпатични момичета. Казвам им, че е в банята и ги каня да го изчакат вътре с мен, но те ми отхвърлят гостоприемството. Толкова съм страшен.

Щели да го чакат отвън. Той не е в банята. Изобщо не знам къде ходи. Постоянно е в движение, сякаш ако спре за малко, рискува да заспи завинаги. Дразни ме и по друга причина. Няма го и се наложи сам да си навия цигарата. Хич не ме бива.

Скучно ми е и искам да ви питам нещо. Свободен съм поне докато дойде балетът. Те също ме съжаляват и ми обръщат много внимание. Благодаря им и си трая.

Тази страница съществува основно, за да си пиша с вас. Така научавам много неща. Обогатявам се. Сверявам си часовника и се развивам. За психическото ми здраве е по-важно да пиша книгите си, отколкото да ги продавам.

От няколко дни се чувствам важен. Усещам се значим. И в други времеви периоди тая положителни чувства към себе си, но през първите часове на Новата Година възторгът ми към самия мен ескалира. Съвсем реално ми се струва, че съм единствен и неповторим. Не е безпочвено. Имам повод. В този ред на мисли ще задам първия си въпрос:

– Какво щяхте да си помислите за мен, ако ме бяхте видели да участвам в новогодишния концерт на „Гласът на България“?

След всичко, което си казахме с тази лъжовно манипулативна институция. И всичко, което ни предстои. Убеден съм, че нямаше да споделяте положителни мисли по мой адрес. Щяхте да сте абсолютно прави. Те можеха да дойдат при мен и да ми предложат да се помирим.

Продуцентите на предаването. Какво като са излъгали и аз съм ги разобличил. Дават ми някой лев, малко популярност, изразена в ефирно време и хоп. Пито – платено. Какво тук значи някаква безличност.

В събота „Отбор Лечев“ имат концерт в Кърджали. Поканиха ме, но отказах. Предложиха ми добра сума, но не я приех. Преди това отказах концерт в София, Търново и Плевен.

Не искам да участвам в нищо, което носи логото „Лечев“ или „Гласът на България“. Въпрос на принципи и чистоплътност. Вече съм написал една книга „Аз, лъжецът“. Тя няма да има продължение.

Тук идва точното време и момент, в който можем заедно да изродим и втория ми въпрос:

– Какво мислите за участието на Георги Христов в новогодишния концерт на „Гласът на България“? Не се ли оказах прав? Това не е ли доказателство?

Нямаше да попитам подобно нещо, ако този популярен български изпълнител, многократно не бе бълвал гущери и змии по адрес на нагласения певчески формат. Наричам го „нагласения“, защото сценарий решава кой да бъде въздигнат и кой снижен.

– Колко пари и реклама в ефирно време са достатъчни на поп певецът за да оближе плюнките, които сам изхрачи по „Гласът на България“?

Колко може да носи на влага лигавникът на музикалния формат, за да запуши устата на удавилия ги в храчки?

Две песни време. Толкова. И една изтрита с гума за молив чест…..

…..Извинявайте, но на вратата се чука. Ако пак са почитателки на Юда, ще го чакат вътре с мен. Още съм без грим. Поносим съм за гледане.

До скоро!