15.04.2024

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

„Не мога без него“, „ Той ме кара да се чувствам щастлива“, „ Ако нея я няма до мен, живота ми нямаше да е същия“. Често съм свидетел на тези реплики в кабинета си. Дори и не можем да си обясним, кое е онова, което ни свързва помежду ни. Логично си даваме сметка, че не можем да живеем сами, че не сме си самодостатъчни, но никога не сме на ясно, кое е онова, което истински ни привързва към друго същество. Някой от вас ще го нарекат любов, други ще ми кажат, че е навик. Чувствената свързаност в любовта не се случва за един ден. Много са факторите, които могат да събудят това чувство в един мъж и те не са само физическата привлекателност на жената. Изпитваме силно желание някой да бъде част от живота ни, когато опознаем личността му. С времето дълбочината на сетивността ни се увеличава. Някой някъде беше казал, че най-големия човешки грях е да не си щастлив. Аз ще добавя, че най-големият ни грях е да избягваш да се свързваш с други хора през чувствата си за да не бъдеш наранен. Интелигентността, която проявяваме в преживяването и разпознаването на чувствата си е една от тайните на интимните връзки, най-вече защото ни кара да осъзнаваме какво преживяваме по отношение на себе си и любимите хора до нас. На практика през целия си живот ние излъчваме и улавяме настроенията на хората, с които общуваме. Достатъчно е да видиш израза на дадено чувство по лицето на другия, за да го изпиташ и ти, независимо дали по този начин осъзнаваш, че подражаваш на събеседника си. И това се случва непрекъснато в отношенията ни, нашият живот е като танц, в който вплитаме пулса на чувствата си един към друг. Точно тези движения, понякога много нежни и плавни, друг път малко по-груби и дистанцирани, определят нашето качество на общуване по между ни. Дали ще се чувстваш с нея като на тръни или пък ще ти е уютно с него като на дивана пред живия огън на печката с дърва, до голяма степен е въпрос на физическо възприемане на динамиката на говорене, на жестовете чрез които отправяме посланията си.

Отношенията на хората се отразяват в пълнотата на връзката им. Ако сте силно обвързани един с друг, настроенията ви, независимо дали са положителни или отрицателни, започват да се преплитат. Съгласуването и отразяването на настроенията е в самата сърцевина на всяка връзка. До колко са ефикасни междуличностните ни отношения се базира на това, в каква степен можем да достигаме до същността на преживяванията на другия. Важни и значими ли са те за нас? По какъв начин отразяваме мислите му и дали той е с усещането, че е разбран и подкрепен. Ако вие успявате да се настройвате добре спрямо настроенията на другия или пък можете да омагьосате събеседника си, така че да го настроите на собствената си вълна, вашето общуване ще върви гладко, а понякога ще е и опияняващо. Изкуството да разбираме другия и да се настройваме към него, разбирайки неговите потребности, не е същото като това да давате пари на жена си за да ги похарчи в молла след като сте видели, че се чувства тъжна след поредната ви командировка. Нещо повече, тишината в семейните отношения, отсъствието на конфликти и най-вече нежеланието на съпрузите да говорят по болезнени теми е път към отчуждение и дистанциране, към самота в общото брачно ложе.

А точно тази изолация и издигане на чувствени и сексуални бариери между партньорите би могло да доведе и до физическите прояви на неудовлетвореността в една връзка. Нея често я боли глава, а той след първата чаша вино, заспива на дивана без да дочака семейната вечеря. Така се самоизолираме, чувстваме се самотни, макар и втъкани в семейната общност. Чувството, че не можеш да споделиш вътрешния си копнеж с човека, с който споделяш живота си, понякога се преживява и като физическа болка. Това откритие е особено тревожно в светлината на самотните часове прекарани пред компютъра или абстрактните връзки, които създаваме във виртуалното пространство. Не винаги, но те също имат своя положителен ефект върху чувството ни за принадлежност, в семейната общност, която отдавна не забелязва физическото ви присъствие.

-Моля те разкажи ми за теглата си спокойно. И се отключва потока от мисли като шлюз, от който изтичат нерециклираните тегоби. Сега искам заедно с теб да съчиним твоята нова история за да успееш да намериш смисъл в преживяното. На стола пред компютъра, в прегръдката на вторият или в удобното кресло на терапевта.

В голяма степен чувствените връзки не са физически, те са духовни. Някой, на който можеш да споделиш, някой на който можеш да разчиташ, някой който те кара да го обичаш въпреки дистанцията на времето. И в чувствата си всеки път съчиняваме поредната приказка за нашата любов и нашият копнеж за общо бъдеще.

Д-р Катя Пенева

0897 25 81 81

https://www.faragency.bg/