България, страна, известна със своите плодородни земи и богато селскостопанско наследство, е измъчвана от дългогодишен проблем с корупцията в своя селскостопански сектор. Въпреки потенциала за растеж и просперитет, индустрията е помрачена от нечестни практики, подкупи и злоупотреби, които възпрепятстват нейния напредък и оказват отрицателно въздействие върху поминъка на фермерите и икономиката като цяло. Тази статия има за цел да хвърли светлина върху широко разпространената корупция в българското земеделие и пагубните последици от нея.
Сегашният съветник на министъра на земеделието д-р Стоилко Апостолов е във властта от съвсем скоро. Не можем да отречем, че има дългогодишен опит в биологичното земеделие и често консултира земеделци. До тук добре! Какво се случва обаче, ако се опитаме да вникнем по- дълбоко в няколко (като че ли забравени от хората) интересни факти?
Всеизвестен факт е, че г-н Апостолов е консултант по земеделие, но освен това се включва в множество проекти уж с цел да подобри ситуацията в момента. Неговата фондация „Биоселена“ от години се опитва да пробие в сектора, като раздава „експертни“ съвети напред назад.
От наши източници разбираме, че г-н Апостолов се опитва да изземе функциите на ръководител в министерството и не веднъж прескача своя истински такъв. За да не сме голословни ви предоставям диаграма с всички свързани с него лица и бизнеси. Надявам се вие сами да си направите равносметка дали е редно точно той да бъде на мястото на съветника (една доста отговорна позиция).
- Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ – ЕИК 121575966 с управляващ: Стоилко Николов Апостолов
- Сдружение „Биопродукт БГ“ -Булстат 131306131 с управляващ: Фондация за Биологично земеделие „Биоселена“ с управляващ Стоилко Апостолов
Ето и един цитат от сайта на „Биоселена“ :
Мисия
Основната мисия на БИОСЕЛЕНА е да допринесе за развитие на биологичното и устойчивото земеделие чрез застъпничество и лобиране за осигуряване на реална политическа подкрепа и ефективен достъп до европейски и национални програми.
Разработване на съвременна нормативна уредба и мерки за подпомагане на производството и консумацията на биологични храни.
1. Предоставяне на висококачествени услуги – консултации и обучение на биологични фермери и преработватели и въвеждане на иновации по цялата хранителна верига.
2. Подпомагане и насърчаване на късите вериги на доставки и осигуряване на по-добър достъп на биологичните и занаятчийските храни до местните пазари.
3. Повишаване на доходите на фермерите в планинските райони на България и насърчаване на устойчиво ползване на природните ресурси.
Специфични цели на Фондацията
1. Популяризиране на биологичното и устойчивото земеделие и производство сред производители, преработватели, търговци, потребители и политици
2. Изграждане на ефективни маркетингови вериги и оперативни групи за взаимодействие, включващи всички заинтересовани страни от производството до крайното потребление, като къси вериги на доставка и фермерски обединения
3. Иновации в земеделието с цел модернизиране на производството и увеличаване на доходите на производителите
4. Изграждане на мрежа за обучение и консултации и осигуряване на професионални и качествени обучения и консултации
Тук вече започват да изкачат интересни въпроси:
- Г-н Апостолов какъв точни е в министерството а земеделието и храните- Контролиращо лице или консултант за реализация на частни интереси?
- Възможно ли е да иска да привлече повече оператори в „своето“ контролиращо лице? Високи такси за българските био оператори?
- Наистина ли не би искал да привлече „нови клиенти“ за новия програмен период по стратегическия план 2023-2030 г, които да бъдат обслужени от консултантските си фирми, като „клиентите“ да минат под контрол на неговото контролиращо лице?
- Старите му клиенти ще бъдат ли със специален статут, който да ги защитава от санкциите и мерките налагани от „Балкан Биосеерт“?
- Защо се допуска да има „конфликт на интереси“ в такъв сериозен сектор? Все пак г-н Апостолов участва с дял от 25,19 % в „Балкан Биосерт“? Редно ли е такъв човек да бъде съветник на министъра?
- Възможно ли е, като консултант (цитат от сайта на Биоселена): „да лобира за осигуряване на реална политическа подкрепа“ и да осигури чадър на определени оператори и контролиращи лица в пряка зависимост от него?
- Ще стане ли така, че всичко ще е много по-лесно с протекцията на министъра и прекарано през така наречената „защита на българските био производители“, като несъмнено това ще бъде пропагандирано, като действия в името на „тяхното добро“?
Едно става отличително ясно: г-н Апостолов, като „съветник“ или още по-точно консултант-лобист, определено не е в качеството си на български био производител защитаващ българския био производител. Той е просто консултант възползващ се на макс от властта с, която разполага. За съжаление корупцията в сектора продължава да расте, като за пореден път на изключително важната позиция на „съветник“ се поставя изключително неподходящ лобист-консултант.
Та това ли е „новия облик“ на новия министър на земеделието, който заяви че чрез новите си идеи ще затвърдява родното биопроизводство?
Г-н Апостолов ли е главното действащо лице на министъра? С него ли трябва да свързваме г-н министъра?
Трябва ли да считаме, че наблюдаваме поредната сплав от бизнесмени възползващи се от властта за лични дивиденти?
Оставям ви и репорт за корупцията в сектора:
Обхватът на корупцията
Корупцията в българското земеделие е многостранен проблем, който прониква в различни нива на бранша. В основата на този проблем е злоупотребата със земеделски субсидии на ЕС, които са предназначени да подкрепят земеделските стопани и да стимулират развитието на селските райони. Тези средства, вместо да достигнат до предназначените им получатели, често се озовават в джобовете на корумпирани служители, посредници и лица с добри връзки.
Една от основните форми на корупция е манипулирането на собствеността върху земята и правото на ползване. Лица с добри връзки използват вратички в системата, за да придобият огромни участъци земеделска земя, често чрез съмнителни средства като фалшиви документи или подкупи. Тази практика не само лишава истинските фермери от законната им земя, но също така концентрира властта и богатството в ръцете на малцина, изостряйки неравенството в доходите.
Друга разпространена форма на корупция е злоупотребата с процедурите за обществени поръчки. Нечестните длъжностни лица се заговорят с доставчиците, за да надуват цените, да манипулират търгове и да възлагат договори на облагодетелствани компании, като често компрометират качеството и ефективността на селскостопанските проекти. Това не само прахосва публични средства, но и възпрепятства развитието на сектора, възпрепятствайки технологичния напредък и модернизацията.
Последици за фермерите и икономиката
Последствията от корупцията в българското земеделие са мащабни и пагубни. Най-потърпевши са фермерите, които са гръбнакът на бранша. Те са изправени пред множество предизвикателства, включително ограничен достъп до кредити, липса на инвестиции и нелоялна конкуренция. Неправилното разпределение на субсидиите означава, че истинските фермери получават неадекватна подкрепа, което води до намалена производителност и влошаване на качеството на селскостопанските продукти.
Освен това корупцията задушава иновациите и обезсърчава младите хора да се стремят към кариера в селското стопанство. Липсата на прозрачност и отчетност в сектора възпира потенциалните инвеститори, както местни, така и чуждестранни, възпрепятства растежа на индустрията и възпрепятства икономическото развитие. В резултат на това селскостопанският потенциал на България остава до голяма степен неизползван и страната продължава да разчита на внос, за да отговори на нуждите си от храни.
Борба с корупцията и осигуряване на прозрачност
Справянето с корупцията в българското селско стопанство изисква многостранен подход, включващ правителствени реформи, повишена прозрачност и активното участие на гражданското общество. Правителството трябва да даде приоритет на прилагането на съществуващите антикорупционни закони, да укрепи регулаторните органи и да създаде независим надзорен механизъм за наблюдение на разпределението на субсидиите и процесите на обществени поръчки.
Прозрачността и отчетността следва да се насърчават чрез цифровизацията на административните процедури, като се гарантира, че всички транзакции и решения са проследими и достъпни за обществеността. Трябва да бъдат въведени закони за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, за да се насърчат хората, които знаят за корупционни практики, да се появят без страх от репресии.
Освен това организациите на гражданското общество, асоциациите на фермерите и медиите играят решаваща роля в разкриването на корупцията и застъпничеството за промяна. Тези организации трябва да си сътрудничат за повишаване на осведомеността, предоставяне на правна подкрепа на засегнатите фермери и оказване на натиск върху правителството да предприеме решителни действия срещу корумпираните лица.
Заключение
Корупцията в българското селско стопанство е дълбоко вкоренен проблем, който спъва растежа на сектора и подкопава поминъка на фермерите. За да се отключи истинският потенциал на индустрията, са необходими спешни действия за борба с корупцията, осигуряване на прозрачност и насърчаване на отчетността. Като се заеме директно с този проблем, България може да създаде справедлив и проспериращ селскостопански сектор, който да е от полза за всички заинтересовани страни и да допринася за цялостното развитие на страната.
