05.02.2023

Драги Кошлуков, настоявам веднага да прекратиш излъчването на сериала „Войната на буквите“ по БНТ!

Мога само да гадая по какви причини си назначен за генерален директор на Националната телевизия и защо си упълномощен еднолично да одобряваш филмови „проекти“ за финансиране и излъчване по националната медия. Никога не разбрах какво всъщност си завършил. Прочетох, че си „учил“ английска филология в СУ, после си „учил“ политология в Калифорнийския университет. Дали „да си учил“, означава да имаш диплома, само ти си знаеш, както си го знаят Киро и Наско. Но завършването на магистратура или дори на пълен академичен курс в американски университет, не може вече да впечатли никого подир управлението на ПП.

Творчески актив нямаш – а той е необходим при оценката на художествени проекти. Общението ти с книгите се изчерпва главно от битността ти на библиотекар в твоя роден Пазарджишки затвор. Не съм ти светила, но факт е, че „дисидентите“, с които си делил килията, впоследствие бяха осветени като едни от най-активните агенти на ДС. И с такава не твърде близка до изкуството биография, ти днес чертаеш културната политика на БНТ и влияеш върху „културния облик“ на цялата страна. Оправданието, че преди теб цяла рота нищожества се изредиха да управляват Националната телевизия, не е меродавно. Няма да припомням предишните ти „успехи“, достатъчен е поглед върху филма „Ботев“, финансиран частично от теб с държавни, тоест с наши средства, който се превърна в един от най-гръмките провали в киноизкуството. Не твой провал, не провал на кино-шмекера Максим Генчев, с когото явно споделяте еднакви критерии – а провал на съвременна България.

Ето защо днес те призовавам да проявиш минималното чувство за срам, което, според психолозите, е характерно за човешкия биологичен вид и незабавно да спреш излъчването на грубия, компрометиращ България, исторически и културен фалшификат, финансиран от БНТ ( по твое лично усмотрение ) и назован с помпозното заглавие „Войната на буквите“. Признавам, че оценявам дозата мрачна ирония, скрита в това заглавие. Филмът действително е обявил война не само на българските букви, но и на българската памет.

Защо, според мен, подир втория епизод, издевателствата над публиката е крайно време да бъдат прекратени:

1. Създателите на филма твърдят, че той не е исторически, а само се опира на някакъв общ исторически фон. Това е подла мимикрия. На екрана са пресъздадени образи и събития, свързани с най-величавите моменти от българската история – с апогея на Първото българско царство. Пресъздадени са примитивно, невежествено, гротескно. Подменени са духът и поведението на изключителните личности от Симеоновата епоха и на първо място на великия цар – пример на всички по-късни български владетели и интелектуалци. Натрапени са мерките, порочните поведенчески модели и словесната клоака на упадъчния съвременен свят – на мутрите, шарлатаните и чалгарите. Цар Симеон Велики е представен като звяр и палячо – брутален убиец, шизофреник, който публично наръгва своя боил с кама, също както мафиотът Лъки Лучано публично троши глави с бейзболна бухалка. Тази „демонстрация на власт и авторитет“ няма нищо общо с българската историческа реалност, тя е проява на мафиотизацията и лумпенизацията на днешните общества.

Това ли ще бъде матрицата, която съвременното българско „киноизкуство“ ще впечати в съзнанието на младите поколения? Младите днес не четат дори жалките окастрени учебници по история, не стъпват в библиотека – и следователно тъкмо тези извратени представи от злополучния филм, те ще носят до края на живота си и ще предадат на децата си. Какъв повод за българска гордост ще имат тези млади българи? Каква опора ще търсят в миналото, за да оцеляват в бъдещето? Бруталност, бездуховност, кретенизъм – това ли за тях ще бъде националната ни история?

Очаквам в най-скоро време мнението си по този въпрос да огласи и т.нар. академична историческа общност.

2. Сценарият е слаб, напомня сценарий на безличен приключенски филм за непълнолетни. Диалозите са пошли, безсъдържателни, липсват запомнящи се фрази. Единственото, което впечатлява, са репликите от днешния тийнейджърски жаргон, които компрометират една „творба, ползваща исторически фон“. Няма и помен от обещаната „философска дълбина“, която уж щяла да бъде гръбнак на филма. Вероятно това са слабости на самия роман, по който е създаден сценарият. Много от филмите в добрите времена на европейското кино, особено на италианското, са създадени по мотиви на невзрачни литературни произведения, но талантът на сценариста и режисьора са превърнали кинотворбите в шедьоври. Случаят със сценария на „Войната на буквите“, уви, не е такъв.

3. Актьорската игра е куха, бездушна. Речта често е непоносима, неразбрана. Артикулацията е лоша. Зрителят се напряга да различи думите. Образи не се изграждат. То няма и драматична канава, за да бъдат изградени. Някои образи предизвикват мъчителен смях. Зрителят е скован от оная неловкост, която се предизвиква от нелепото зрелище. Сценографията е прекалено схематична, несъответстваща на описанията в изворите. Явно, парите са хвърлени за хонорари на „звезди“ ( да се смееш ли, да ревеш ли! ), а не за исторически достоверни декори, костюми и статисти.

Така че, приятелю Кошлуков, нямаш алтернатива – трябва да кръцнеш лентата и да се извиниш на България. Чакам самият ти да се явиш на екрана следващата неделя в 21.00 и да се покаеш. Надявам се, че си прочел нещо от стотиците хиляди убийствени критики за този филмов изтърсак с вродена умствена недостатъчност. Разбира се, достойно би било да върнеш разхитените за двата безумни провала народни пари. А след като сториш това – тихо си подай оставката и напусни БНТ през задния вход! Стига гаври с България!

Милена Върбанова