13.06.2024

Неглижирайки обидите на Николай Марков към нашите скромни изяви с господина Дачкова, трябва да отчетем един странен факт.

Българският парадокс е, че докато българите търсят алтернативи, то те най-силно псуват, подиграват и неглижират точно нея – алтернативата. И алтернативата този път беше “Възраждане”. Но нейсе.

Изборите през юни 2024-та бяха кресчендо на мълчанието. Още едни такива избори и политиците ни ще получат един нов тип априлско въстание, с оглед на това, че ще е нещо като въстание в старчески дом. Но замислете се – търсейки как да разкарате статуквото вие го циментирате.

Малкото величие, което получавате на изборите е поредното предупреждение за голям пожар. Но алтернативата сред българите е винаги мачкана – дали това е Възраждане, дали е Атака, дали са националисти от ВМРО – всичко това трябва да бъде подиграно, така ли?
Задължително подиграно, поругано и нападано.
А би могло да е опит за добронамереност. И тук не става дума за конкретна  партия, в никакъв случай.

Но подигравката с всяко ново нещо, захвърлянето му, после търсене на друго ново нещо е истинската инфантилност на изборите. А най-инфантилната концепция е да съдържате в политическия живот чистите лъжи на модерната градскост и да им се надявате.
Някои хора вече чуват кресчендото на мълчащите. Вълната идва, алтернатива винаги има. Ще видите.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/