Вчера превъртях играта.
Вчера си сверих часовника.
Вчера всичко ми се изясни.
Вчера се изпариха и последните ми съмнения…
Вчера освободиха Маргарит. Той беше тръгнал за Глостър, но го арестуваха.
Задържаха Маргарит, защото „размахвал“ пистолет пред лицето на друго човешко същество. Така поне твърдеше един европейски нурофен от Люксембург. Вече не го твърди. Сега е ням. Той. Нурофенът. Пълен член. Европейският. Пак същият член. От Люксембург.
Липсват доказателства, че зловещото покушение се е случило, но е напълно достатъчно, че европейският нурофен от Люксембург го твърди. На зова му за помощ самоотвержено, доброволно и на минутата се отзоваха полицаи, жандармеристи, линейки, пожарникари, сини каски и мироопазващи сили на ООН.
На помощ на европейския нурофен от Люксембург се притекоха и българските нурофенови журналистически бълхи. Те изпълзяха светкавично от язвата си, и подробно отразиха инвазията. Построиха си палатков лагер върху мястото на трагедията. Взеха подробно интервю от „убитата“.
„Инквизицията“ на европейския нурофен от Люксембург стана водеща новинарска тема. Покушението създаде по-голяма приливна вълна от тази, която се образува след гибелта на двамата Алексей – Петров и Навални. Взети заедно.
Тинята тепърва започваше да се мъти. Време беше да се надигнат и забълбукат отходните води, придошли от мисловното изхождане на българските нурофенови интернет потребители.
Те живеят за точно тези дни на грохот, цапане и клепане. Калният се чувства най-добре сред себеподобни. В неговото щастие чистота е сигурна смърт…
Главата на Маргарит трябва да падне. Гилотината е наточена. Той е последният мохикан. Един от последните останали живи. След тяхната кончина всички ще са равни. Сега те разделят обществото.
Глупакът е най-доволен, когато живее сред себеподобни. Всеки различен трябва да бъде претопен, елиминиран, отстранен, заличен.
Стана най-лошото. Най-пагубното за българските журналистически нурофенови бълхи и за българските нурофенови интернет потребители.
Съдът „безотговорно“ освободи Маргарит. Разследването установи, че той не е „развявал“ оръжие.
Маргарит излиза от съда самотен. Готов е да даде изявление, но няма на кого. Около него е тихо. Вече не е интересен на никой.
Маргарит отново е мохикан от изчезващ вид, а не насилник. Това е гадно.
Няма ги българските нурофенови журналистически бълхи. Няма да се извинят или отразят гледната точка на Маргарит. Не е интересно.
Не е насочвал пистолет и това го прави скучен. Обидата ще я преглътне. Проблемът си е негов. Ако беше надрусан с нурофен чалгар, поне Мон Дьо щеше да го чака на входа…
Българските журналистически нурофенови бълхи няма да вземат интервю и от европейския нурофен от Люксембург:
- Да го попитат откъде му се появи този мираж с пистолета и защо лъже.
- Да му кажат да се извини на Маргарит.
- Да се поинтересуват какво търси след полунощ в двора на чужд дом и защо нахълтва през вратата му и започва да удря истерично по прозорците и вратите.
Няма да го питат, защото няма да ни приемат в Шенген…
Предполагам, че ако вляза в нечий двор през нощта в Люксембург и заудрям вратите и прозорците, вероятно стопаните ще ме застрелят. И ще ги оправдаят. А мен посмъртно ще ме осъдят за проникване с взлом.
В България няма такава опасност. Нападателят е жертва. Понеже е европейски нурофен от Люксембург. Маргарит пък дразни с чистия си образ и скапания си изчезващ вид.
Глупаците желаят да живеят сред себеподобни…
На европейския нурофен от Люксембург вече не му се говори. Около него е тихо.
Тихо е и в българския журналистически нурфенов бълхарник.
Тихо е и в отходните води на българския нурофенов интернет потребител.
Дошъл е момент за траур. Свободата на един, е мъка за други.
Вчера валяха обиди, но днес е пустош откъм извинения. Мачът е ясен…
На снимка е Маргарит, който току-що собственоръчно съм застрелял. Кадърът е част от наше филмче, но все пак е някаква нурофенова утеха…
