Малко вероятно е и точно с това правителство да бъдат взимани крайни решения
Съставът на кабинета, без да влизаме в детайли, е сравнително адекватен и разпределен балансирано
България отново има редовен кабинет, след като близо година бяхме със служебни правителства. Наглед немислимата допреди няколко месеца (не)коалиция сформира парламентарно мнозинство.
Възможна ли е ползотворна работа в тази колаборация? Макар и на пръв поглед отговорът да е „трудно“, истината е, че няма да е по-сложно отколкото във всяка друга коалиция. Още повече, че в предишното съдружие между ДБ/ПП и ГЕРБ имаше доста по-силен отрицателен заряд между политиците на въпросните формации, колкото в момента, и доста по-дълго време отне да наредят, не успяха да се разберат за всички постове, а после съдружието беше доста бързо развалено.
Малко вероятно е и точно с това правителство да бъдат взимани крайни решения, които да не се одобрят от голяма част от гласувалите. Съществува и напълно реалната възможност, макар и да звучи невероятно на фона на случващото се през последните години на родната политическа сцена, но все пак, съществува наистина опцията основната цел на този кабинет, приоритетната цел на всички предстоящи общи гласувания, да е страната ни да излезе от парламентарната криза, в която е попаднала от доста дълго време.
Основата вече е поставена – фактът, че ще има Съвет за съвместно управление, фактът, че членове в него са до трима представители на всяка от трите партии, а от ДПС ще могат да участват с двама представители, фактът, че решенията в този орган ще се вземат с консенсус, а съветът ще се ръководи от ротационен председател, който ще се сменя на три месеца, говори, че добра воля има, има и трезва преценка какво трябва да бъде направено. Не се тръгва на въпреки, не се тръгва и с единствената мисъл някой да доминира над другия. И не на последно място – съставът на кабинета, без да влизаме в детайли, е сравнително адекватен и разпределен балансирано.
Въобще не между другото, с лидер на САЩ Доналд Тръмп, както и сериозните размествания, които вече започнаха и на европейската политическа сцена, именно този кабинет ще отговори доста по-адекватно на новите реалности – в пъти повече отколкото вероятно правителство между ДБ/ПП и ГЕРБ. Най-малкото, по никакъв начин не би било от полза за страната ни – както в момента, така и дългосрочно, управлението да е в ръцете на яростни критици на новия президент на САЩ, които през годините директно обслужваха интересите на посолството под властта на демократите.
Възможност за въпросните партии е да преодолеят вътрешните си проблеми. Съществуват и сериозни рискове. БСП е на ръба на оцеляването и едната вероятност е – след подобно безпринципно коалиране (според много критици) – тотално да се обезличи и при следващи избори дори да не влезе в Народното събрание. Но е вероятна и другата крайност – да успее да излезе от кризата, да се откъсне от тъмното си минало – ако признае своята вина, и да се впише адекватно в настоящия пейзаж.
ИТН са в по-сериозна опасност от БСП, защото дълго време декларираните им принципи (по техни думи), че нямало да се коалират с ГЕРБ, се оказаха празни приказки. Ако този кабинет е неуспешен, партията почти сигурно ще гледа през крив макарон следващия парламент. Ползите от успеха на кабинет са по-скоро в затвърждаване на ролята на постоянен присъстващ в парламента, която формацията си извоюва през последнтие години – на този етап силите не биха им стигнали за нещо повече.
При ГЕРБ ситуацията не е толкова еднозначна, като има няколко възможни направления. Първото касае лично лидера Бойко Борисов – или за пореден път да се докаже като най-хитрия и отлично изиграващ картите си роден политик, или евентуален крах на новия кабинет да означава (малко вероятното към този момент) неговото детрониране от лидерския пост в партията. Второто направление се отнася до ГЕРБ и посоката и на развитие, като пътищата отново са два – възможен неуспех на новия кабинет ще доведе до спад в доверието на избирателите, което ще се види още на следващи избори и може да ги изпрати в опозиция, и обратното – успешно правителство ще затвърди още повече позициите на партията на родния политически небосклон, съществува и теоретичната възможност за пълно мнозинство при следващи избори.
При ДПС на Ахмед Доган залогът е доста по-сериозен, а макар да няма министри в новия кабинет, не за пръв път формацията ще е е в ролята на златния пръст, от който може да зависи бъдещето на правителството. Крах, вероятно носи и сериозен риск за Движението, лично и за Доган, а ако правителството се задържи по-дълго, особено ако успее да изкара пълен мандат (макар към момента това да звучи по-скоро невероятно) би донесло сериозни дивиденти на поразклатеното място на балансьор, което дълги години беше запазено именно за ДПС, в частност за Доган.
Къде е опозицията? Тя – в лицето на ДБ и ПП конкретно – в момента е заета да вика, че комунистите, визирайки ГЕРБ и БСП, най-сетне се били събрали, удобно пропускайки, че с БСП по едно време играеха и те, уж най-големите демократи, а винаги бяха готови да застанат и до ГЕРБ – само да ги устройваха предложените им постове. Да не забравяме, че пък предишната драма беше – ето, Борисов не може без Пеевски. Добре, сега кабинетът няма нищо общо с Пеевски. При въпросните евроатлантици драмата е ясна – не са във властта. Тези алабализми, че само те са закърмени, едва ли не, с европейските ценности, те само следвали проевропейския път на страната ни, са крайно нелепи и отдавна хващат вярата само сред най-слепите им поддръжници.
При въпросните формации има и един доста смехотворен парадокс – същите, които настояваха за санитарен кордон около Делян Пеевски, сега – искат-не искат, ще им се наложи да гласуват често, често заедно с него срещу решения на новия кабинет. Каква по-голяма подигравка от това да трябва да работят с този, срещу когото месеци, даже години наред, беше насочена немалка част от реториката им. Е, нищо, те не са гнусливи, а и вече са пили мазно кафе с него…
„Възраждане“ продължават хитро, хитро да са притихнали в ъгъла, вярвайки, че звездният им миг още не е дошъл, а всеки провал на правителството, означава вода в тяхната мелница. Макар че това означава и още някакви проценти над сегашните им, те нито има силите, нито подкрепата за бъдещо управление, а да влязат в коалиция с тях кандидати няма.
За ДПС Ново начало залогът касае по-скоро вътрешнопартийната им ситуация. Евентуален провал на новия кабинет под опеката на „старото“ ДПС би означавало тоталното детрониране от политическия небосклон на Ахмед Доган, както и отпадането на неговото Движение от по-нататъшна политическа надпревара. Разбира се, Пеевски не се е отказал от изчистването на образа си, като ролята му в опозиция ще е насочена към това стриктно да следи дали новият кабинет няма да се отклони от декларираните общоевропейски принципо (да, вече става нелепо това, но нали всичките ни политици вкупом се метнаха да се изявяват като стожери на евроатлантизма у нас).
Сега накъде? Трудно е да бъде крайни оптимисти – логиката, а и въобще логиката на родната ни политическа сцена е ясна – това е доста сложен и компромисен вариант, а пътят на новото правителство ще е осеян с много подводни камъни и неочаквани мини. Жертви ще има – дали ще са отделни фигури, някои партии или дори целият кабинет, е много рано да се прогнозира, но нищо не е изключено.
Но едно добро начало е обстоятелството, че през последните години непрекъснато се говореше, че този или онзи кабинет е реден с благословията на един или друг партньор на България, тоест – под патронажа на някоя друга страна. И макар това да се представяше като нещо положително – видите ли, нашите чуждестранни приятели одобряват състава на кабинета, всъщност говореше както за зависимостите на нашите политици и за липсата на държавници.
Новото правителство явно не е редено от някое посолство и има невероятната възможност със собствени усилия – в тази динамична световна политическа обстановка – да взима самостоятелни решения, а не като кученце да очаква одобрение от господаря.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
