Елена Йончева удари моралното дъно.
Още ми е трудно да го повярвам.
Не искам да го вярвам, но думите й са пред очите ми – тя приемала номинацията на ДПС като признание за свършената от нея работа. И ми стана болезнено ясно, че ще я видим като кандидат от тяхната листа. Но това е неин проблем. Морален, етичен, политически, но неин.
Обществен проблем е обаче фактът, че с това съгласие тя разрушава десетки каузи, в които хиляди са инвестирали доверие през годините. Защото виждаха в нея символ на битката с модела „КОЙ“, безкомпромисен борец с корупцията, разобличител на задкулисието, глас срещу несправедливостта.
Аз й вярвах.
На заседанието на Националния съвет на БСП, когато я номинирахме за водач на листата за европейските избори, казах, че тя е гласът на цяло едно ново поколение социалисти, които не искат да се примирят с безнадеждността на корупционните паяжини и липсата на всякаква перспектива за различен живот.
Оказа се, че това е лъжа. Че всичките й каузи са театър. А битките – грандиозна измама.
Десетки социалисти ден и нощ работеха за нея, защото мислеха, че тя води след себе си ново разбиране за политиката.
Всичко това днес е в руини.
Йончева предаде доверието на толкова много хора, че чак е болезнено. Тази, която трябваше да е символ на битката за различна страна, се оказа марионетка на паралелната държава. Кукла на конци на Пеевски.
Това политическо джендърство е смазващо, защото именно подобен процес разлага доверието на хората, унищожава надеждата за различно бъдеще и демонстрира такава морална бездна, че надничането в нея води до световъртеж.
Покрай тази политическа травестия обаче всички могат да видят колко труден, болезнен и тежък е процесът по очистването на БСП от зависимостите и политическите паяжини. Този процес беше саботиран на всяка крачка, но се оказа, че макар и със спъване, макар и със залитане, е имало смисъл БСП да се обръща с гняв назад, дори и към хора, които е носила на ръце, за да може да излезе пред обществото и да каже – „да, понесохме крошетата, изтърпяхме стрелбата в гръб, но не спестихме истината и никога не се продадохме“.
И сега ги виждате – търговците в храма, които един по един се махат и отиват в други листи. Напускат кораба, защото разбраха, че БСП никога няма да позволи пипалата на задкулисието да я превърнат в марионетка за статуквото. Това е най-тежката битка, която една партия може да проведе, но не го ли направи, все едно се предлага на борсата, там, където олигархията купува на едро политически формации и ги изгаря постоянно на кладата на своята алчност.
Аферата „Йончева“ ясно показва, че БСП не е морално покварена партия и е единствената, която се опълчи на това смазващо безвремие, което ни наложи политическата подмяна в последните три години. Един по един чуждите тела започнаха да се разконспирират. Значи все пак има нещо позитивно в тази отвратителна история.
Александър Симов
Дума
