ПРОПАГАНДАТА
Какво е пропагандна марионетка?
Може би това е някой, който си мисли: „Всъщност аз съм склонен да имам едно мнение, но след като ми набият друго в главата, мисля различно…“? НЕ. Обикновено е точно обратното. Това е човек, който е сигурен, че мнението, което има, е негово.
И колкото по-силно е инвестирал в нещо, толкова по-уверен ще бъде, че сам е стигнал до него. Защото именно способността за съмнение дава имунитет към манипулацията и колкото тази способност липсва, толкова по-бързо хората стават нейни жертви.
Как да различим човек, който има собствено мнение, от някой, който само си мисли, че има собствено мнение?
За да направим това, трябва да започнем с въпроса, какъв вид пропаганда може да изисква марионетно подражание.
Да кажем, че задачата е да привикнете част от обществото да вярва, че някои хора са богоизбрани, а останалите са нисши (защо – за да водите тълпата към „кръстоносен поход“).
Пропагандата започва да работи и след известно време хората започват да изпитват омраза към тези, които е обявила за „Богунеугодни“ (и силно желание да отидат и да се разправят с тях).
Така че приблизително с колкото се увеличава броят на хората, които мислят по този начин, това са марионетките на пропагандата. Тези. ако преди пускането на пропагандната машина, да речем около 5% са мислили така, а след (дълга и методична) обработка вече 95% започват да мислят по същия начин, то разликата от 90% са точно тези марионетки.
Първите 5%, които смятат така и без пропаганда (по принцип в почти всяко общество има процент такива) те са твърдото ядро. И последните 5%. които въпреки всичко запазват мнението си, което имат без всякаква пропаганда.
Останалите 90% (само че, те естествено, не мислят така, защото ако мислеха така, вероятно щяха да изхвърлят от главите си всичко, което им се внушаваше, и щяха да престанат да бъдат внушаемите индивиди).
Може също така да стане следното: Ако започне някакъв вид пропаганда (и в условия, които забраняват всякаква критика към нея), тогава броят на хората, които започват да вярват в това, ще бъде още по-голям, отколкото ако същата пропаганда се проведе в условия, в които може да бъде критикувана.
Това се дължи на факта, че в последния случай най-интелигентните опоненти биха предложили на определен контингент контрааргументи, за които самите те не са се сетили. А без подходящи контрааргументи тези хора не виждат причина да се съмняват в представения им материал, защото просто не намират слабите му места.
Във връзка с това част от тях все пак може да започне да разсъждава: „Но вижте: където има свобода на словото, там за мен възникват всякакви плюсове и минуси; и където го няма, по някаква причина винаги има само „за“. Чудя се защо?
И започват да разсъждават, в резултат на което стигат до извода, че това е така, защото просто са били ограничени в способността си да знаят контрааргументите, които съществуват, но които те самите не могат да намерят.
И тогава започват да се съмняват във всичко, което им се сервира в такива условия, докато тези условия се променят.
Но другата по-голяма част от тази публика няма да мисли така, защото те изобщо не мислят в такива посоки – това не е част от ценностите им, не се вписва в техния кръгозор.
Те просто слушат каква информация се разпространява и смятат, че щом самите те не виждат причина да се съмняват, значи просто няма причина да се съмняват.
Именно тези са кандидатите за марионетки на пропагандата в основата на едно общество, което каквото и да му се проповядва, ще вярва в него.
Тяхна характерна особеност е, че не анализират реално защо се оказва, че когато е нямало пропаганда, те дори не са мислили в унисон с нея, а щом се появи, веднага я следват.
Защото твърдо вярват, че сами са стигнали до мнението си. Е, фактът, че точно същото мнение се разпространява в информационнота пространство точно в този момент, е съвпадение?
Какво помага да се поддържа убеждението, че марионетката сама е стигнала до мнението си? Факт е, че пропагандата (ако компанията е правилно разгърната) не е просто информация, набита му „челно“;
Това са всякакви психологически техники, които работят едновременно от всички страни. Тези прийоми може да бъдат и храна за размисъл, изискваща от човек да помисли и сам да стигне до някакво заключение (само че то се представя по такъв начин, че желаното заключение вече е програмирано и е невъзможно да се стигне до друго).
Например, в пропагандата „Ние сме богоизбрани, останалите са нищи“, в допълнение към всякакви материали, които директно заявяват това, целевата аудитория може да бъде захранвана с всякакви новини, които ще бъдат структурирани например по начин: „…вижте, с нас живее един нерелигиозен. Живее мръсно, пияница и наркоман, взема пари назаем и не ги връща.
Краде. Скара се с всички. А сега и момиче изнасили. „Но имаме благочестиво семейство, което живее с нас. Умни, талантливи, помагащи на хората. Между другото, всички дълбоко религиозни хора са честни и праведни.
Те са интервюирани и ви казват колко е важно за всеки човек да ходи на църква. И това е селекцията, с която третират целевата аудитория всеки ден, ден след ден, година след година и през цялото време само в един и същи дух: „Където ни е вярата, там е добре; където са те – вярата им е лоша.”
И човек стига до извода, че правилната вяра е тази, която е тук, а всички други са зли.
Марионетките на пропагандата ще повярват, че не нападат, а само „се защитават“. Че враговете са на път да ги погълнат, а противникът клати лодката и им пречи да се защитят.
Че противникът сам си е виновен, че не иска да го направи по правилния начин (т.е. този му обяснява и обяснява, а другият не иска да „разбере“).
И идеята, че ако не можете да го докажете, тогава трябва да действате със сила, той дори не трябва да обяснява – ако вярва, че е прав.
Накратко, един човек е живял цял живот в съответствие с вярата, че човек трябва да прави добро, да помага на хората, да не обижда никого и всичко останало, и изведнъж с лице, изкривено от омраза, започва да крещи, че всички невярващи трябва да бъдат унищожени.
Казвате му „погледни се – какъв си станал!“, а в отговор получаваш „Глупак! Враг! Мразя те! Ще те убия!“
Типичните признаци на Mарианетката на пропагандата:
– не може нито да докаже, нито да свърже аргументите си, но не вижда проблем в това,
– казва неща, които са напълно несъвместими с това, което е казала преди, но не приема самият факт за това,
– не може да обясни съвпадението на промяната на мнението си с началото на пропагандата,
– не може да обясни промяната в мнението си поради включването на тоталитарната цензура
– отклонява се от въпроса как би мислила, ако беше от другата страна на барикадите,
– нежеланието на опонента да приеме необоснованите и твърдения я ядосва,
– счита за правилно да затвори устата на опонент, който излага аргументи, на които няма отговор.
Когато пропагандата пробутва нещо несъществуващо, тя няма да има никакви основателни аргументи (може да има хитри и добре обмислени аргументи, но с компетентна критика , всичките им аргументи ще бъдат разкрити).
Следователно действието и в случая ще си остане терор – просто заглушаване на опонентите с репресивни мерки (или заплаха за такива). И кой е най-подготвен да ги подкрепи? Точно така – който не може да докаже нищо, и затръшва вратата.
Ако му се даде идеята, че несъгласният противник е опасен враг, той ще счита за свое свещено право сам да участва в организирането на репресиите.
