Мая Манолова ме потриса отвсякъде. Този повишен тон на истеричност осакатява всичките й възможности. Невротизира нацията. Водещите не могат да й зададат въпрос, защото тече креслив монолог.
Ако някоя формация иска да влезе в парламента, например като „Левицата“, трябва да забрани участията на Мая в ефир… Мая да се бори с криминалния контингент и мафията е някакъв нонсенс. Самият тон на Мая, тези писъци, извикват радикално безредие в аудиторията.
Татяна Дончева ми каза в едно интервю, че това било заради пиара й. Не виждам такова нещо. Мая Манолова е заела някаква странна форма на мащабно ядосана жена, което е много непродуктивно за политик. Трябва да създава така необходимото на нацията спокойствие, а не да излъчва умствено-словесна касапница.
Чудя се кога на някой ще му уври главата, че лидерът трябва да създава БЛАГА (спокойна) и БЛАГОРОДНА формула в главите на избирателите, а не стрес, нерви и образи на брадви за разправа. Не знам какъв е личния мотив на Мая (пари, власт, разочарование, любов) да е толкова високотонална и преживяваща политическата война, но този перманентно революционен език е изключително уморителен. За всички. Силата на убеждаването не може да минава само през възбуждането на гняв.
Гневът не е устойчива формула за електорално внимание. Но считам, че Мая няма стратегия. Тя просто изпитва естествена ненавист към Борисов.
Калина Андролова
