13.06.2024

Не искам да звучи прекалено лирично, опитвам се “прекалено” да не ми е в стила, макар и да съм стигал до куп гранични пунктове на битието, но докато гледах днес морето, изведнъж и аз най-накрая прозрях, че взирайки се уж в бъдещето, вече виждам предимно миналото.

Вгледайте се и вие някой път по-внимателно и сами ще установите, че всичко отпред вече е било отзад. И то не веднъж.

В този ред на мисли лесно бихте констатирали също, че във величието най-често няма нищо величаво. Щото дедо ви Маркс вече го е казал оня лаф – за битието и съзнанието. И ако го погледнете на обратно, отново сами ще приемете, че ако се храни като прасе, най-вероятно е прасе.

Между другото, преди малко си говорихме с Веселина Томова, че с част от публикациите и разкритията, които “Афера” направи през последните години, обемът на прасета у нас далеч не е намалял. Оказва се, че при тях няма демографска криза. Което може би е нормално при наличието на толкова много помия наоколо.

Първо, благодарение именно на “Афера”, онези смърфове от ПП си направиха кампанията със снимките с чекмеджета и евро от спалнята на Баце, а после обратното пък: записите на Киро – Ум белия делфин и на леля ви Асена спомогнаха за връщане на тази канадска риба обратно във водите на световния океан от хранителните добавки. Щото тези пичове са “Чао!” И ако някой все още си мисли нещо друго, то това значи, че или е луд, или е седнал да вечеря доста по-рано от общоприетото.

Що се отнася до подполковник Швейк пък, който “изненадващо” влезе в парламента в компанията онзи мозъчен тръст от Ветрино, то тук няма кой знае какво да се мисли или анализира. Човекът цял живот е работил “под прикритие” като ухо на различни господари, а сега са го пратили на “дипломатическа служба за заслуги” в парламента. Дали са му луксозен шанс, така да се каже. От Лангли, Вирджиния. Ама, нема лошо! Нека ходи в парламента! И Швейк душа носи, дет се вика. Е, и той като онези с телефонните измами успя за кратко време да увърти една камара бабички с легендата, че е десна ръка на Путин, а зълва му е била метреса на Лаврентий Павлович Берия, но пък, кво? Може – лъже! А не като Киро, който само лъже.

И като заговорих за Берия, та се сетих – мисля, че много скоро ще успея да организирам и поканя вкъщи цялото БСП, за да гласуваме всички заедно дали Нинова да остане пожизнен лидер на Партията и след смъртта й да кръстим на нейно име детска градина във Венецуела. Щото у нас има 3 спални и достатъчно място, за да може най-накрая вкупом да се съберем на едно място всички симпатизанти. Най-накрая на море. А не по баирите на Бузлуджа! Или пък в офиса на Калоян.

И понеже съм на работническа тема, та да ви кажа какво мисля аз за провала на Ваня Григорова. Според мен Мая е виновна. Или по-точно фризьорът й. Що й трябваше на Ваня да я слуша Мая за тези “луксозни” прически и тоалетчета тип управителка на СПА хотел в Хисаря? Виж колко по-достоверно изглеждаше преди Ванчето, когато все още беше себе си – хубав мрачен тен, добре разчорлена буйна коса и спорна, а не спортна, елегантност.

Псуваше аргументирано, а сега ще може единствено да мяука с акцент, докато влачи токчета с Мая на шопинг по Монте Напилеоне. Току-виж се запознали там с Макрон. Щото, нали вече имат сходни проценти. От душите и умовете на хората.

Между другото, някой път си мисля, че умът ни е даден като антидот. Антидот срещу пълната с тъга работа на сърцето. Именно с мозъка успяваме да осмислим и приемем мащабите на глупост около нас, за да може след това да я приеме и сърцето. Щото без сърце не става! Без мозък може, но без сърце – не. Вижте Киро, например.

Иначе то – сърцето, щеше веднага да се пръсне, горкото. А и нямаше да има никакъв смисъл от живота на тази планета.

Но да се върна на резултатите. От препитването.

Хубавото е, че скоро ДПС ще бъде първа политическа сила. Което пък автоматично значи, че след хилядолетна борба България най-накрая ще си прибере Истанбул. Тази стара и изконно наша територия! (Как мислите, ще паднат ли цените в кв. “Кръстова вада”, ако Цариград стане столица на България? Струва си да се помисли. Ако имате свободни пари…)

Искам да кажа, че след тези няколко (нека опитам така да се изразя) женски години, сега отново предстоят мъжки времена. Доказателство за това е и фактът, че тази вечер Найо Тицин изпрати жена си да говори при Цветанка, а не отиде самият той. Време е за мъже, би казал Богомил Райнов.

Всичко това, обаче, са дребни проблеми на фона на потъващия световен Титаник. Как да се занимаваш с подполковник Швейк в тая жега, например? Какво да му кажеш, освен да цитираш баща му Хашек и думите: „Л..но“, каза той, колкото да завърже разговор. Кое е по-важно според вас – лайното или глобалното затопляне?

Което също не е особено важно, тъй като преди това ще ни се пръснат мозъците от мощна магнитна буря. Която пък също няма особено значение, предвид възможността да сме умрели преди това от купищата пластмаса в клетките ни. Първо ще умрат делфините, с после – ние. Ужас, който предвещава предстоящата ядрена зима. Дали ще паднат цените на имотите в кв. “Кръстова вада”, ако избухне ядрена война? Как мислите?

При всички положения, обаче, е добре, че Ицо Хазарта ще отиде в Брюксел. Това, че няма образование, не е проблем. Лена като има, к`во от това? Нещо смислено видяхте ли? Освен много секс и косми?

Абе, казах го и по-горе: не искам да звуча лирично, но докато гледах днес морето най-накрая и аз разбрах, че гледайки уж в бъдещето, вече предимно виждам миналото. Хем е тъжно, хем не е. Или както би казал бащата на подполковника: На всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сгреши, а ако започнеш прекалено дълго да мислиш за нещо, навярно вече грешиш.

Може би е прав. Може би всичко е наред. А онова отпред е хубаво. Може би. Трябва да питаме някой умен анализатор. Например Левон Хампарцумян.

Васил Петев

www.mediamall.info