Ох, най се посмях на „анализа“ на доцентка от СУ, в който ни разказва за „визуалните дрехи“ на спектакъла (там много се напъват да са екстраваганца в употребата на думите, аха, да не решим, че не ги умеят тез словесни игри). Та в нейния „анализ“ препускащия конник по река Сена бил Дон Кихот, който носел своето копие/факла – тук дамата се е оплескала, щото факлата я предаваше един без лице, какъвто беше и бледият метален конник по Сена, но с метално наметало и просто друг без лице…
Аз немея – някои са спрели с асоциативното натрупване нейде в седми клас. И, сега, защото съм проклета, се чудя дали да я питам къде е Санчо тогава, щото те вървят неразделно, все пак…
Най-важното е, че днес отново има хористи, които ни обясняват, че това дето целият свят го видя, не било това, а друго… Общо взето е същото като да видиш тежко гримиран мъж в женска рокля и да ти викат, че това било жена, а не мъж в рокля…
Нали разбирате, че това е заниманието – нямаш право да твърдиш, че това, което виждаш, е това, което виждаш.
Викам, да започнат със сутрешни бюлетини, в които да дават указания какво виждаме, какво чуваме, какво ядем, какво чувстваме, мислим, обичаме и мразим, м?
Клети, клети, клети създания!
П.П. Забравих да ви кажа – пък от германска организация на драг-куинове ужасно се възмутили от шоОто – техните основания били, че показаните драг-кралици били дебели, грозни и ужасно кичозно облечени Всеки си има болка, нали така…
Гергана Пирозова
