Честно казано, не се вълнувах от избора на нов патриарх, тъй като не съм вярваща и не ходя на църква. Но в потока новини и коментари няма как да не забележа задълбочаващото се разделение между българите, този тъжен процес на растяща омраза, като язва, която се възпалява все повече, гнои, боли и накрая… убива…
Някои медии съвсем умишлено са подбрали снимки, на които новият патриарх не изглежда добре, за да внушат отвращение, за да предизвикат коментари на неодобрение, за да настървят за пореден път и без това страдащото от краен антагонизъм българско общество.
И грозните коментари, разбира се, не закъсняват.
Но ми прави впечатление, че под такива публикации коментират не само хора с чужди флагове на снимките си, но и които мразят всичко българско – присмиват се на кукерите, на фолклора, на фестивалите с национални носии, на историята, на литературата…
Едни мразещи хора, за които не съществува нищо свято, чиито божества са бизнесът, парите, кариерата.
Не знам дали осъзнавате, че нищо не се е променило от 1989-а насам: на власт са същите каскети и техните наследници, а хората на духа отново са малцинство. Разликата е само в това, че днес войнстващата простащина се приема за свободно изразяване на мнение, забраната на тв канали, книги и филми се нарича солидарност, а под благовидната физиономия на демокрацията не само няма никаква демокрация, но и който посмее да критикува бива обявен за враг.
Врагове на народа ги наричаха някога. Онези малцина, които се осмеляваха. Днес ги наричат врагове на демокрацията.
Плюя аз на тази, на вашата демокрация. И на управлението ви повече от 30 години, през които не ви стискаше да провеждате референдуми, и на настървената ви жлъч към различното мнение, и на фалшивата ви свобода, и на пребоядисаните ви каскети и опинци.
Най-силно мрази и плюе простият. А сред всички прости най-цар е чуждопоклонникът.
Лидия Делирадева
