Лагера в Дахау…
Това е вероятно най-зловещото място на което съм бил. Когато живеех там, случвало ми се е да минавам пред портите му по няколко пъти и винаги ме е стягало в гърдите. Починалите след неописуемите зверства са изгаряни( вероятно сетивна халюцинация,но още се усеща миризмата на изгорена плът), златните им зъби са били грижливо събирани след изгарянето и претопявани, а пепелта им е била влагана в асфалта и бетона на строящите се сгради… Тези мисли не ми даваха покой, всеки ден карах колата си по улици от пепелта на хиляди невинни жертви на извратена идеология, а вечер се прибирах в дом, построен вероятно от същата тази пепел…
„Когато нацистите дойдоха за комунистите,
аз мълчах;
не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите,
аз мълчах;
не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите,
аз мълчах;
не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите,
аз мълчах;
не бях евреин.
Когато дойдоха за мен
– вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.“
Мартин Нимьолер
Защо ви развалям вечерта с този ужас ли..?
Заради една промяна на конституцията, един национален празник, едно служебно правителство, чиято функция щяла да се изпълнява от сваленото правителство…
А всички мълчим…
Накрая няма да има кой да говори… Ще има само ARBEIT MACHT FREI….
Ники Добрев
