02.02.2023

НЕДАЧНИЦИ ИЗБИВАХА КОМПЛЕКСИ ЗА МАЛОЦЕННОСТ
(психоанализа на Световното по футбол)

От гледна точка на психоанализата цялото Световно футболно първенство представлява сякаш символ и нагледно учебно онлайн пособие за запознаване с комплексите за малоценност, както на самата арабска държава, свръхбогата от залежите на петрол, но нищо повече, нииищо!, така, този път, и на участващите в него отбори, ръководители на ФИФА, треньори, футболисти, топ готвачи, зрители и всякакви тъпанари отвсякъде.

1.) Да дадеш стотици милиарди за позлатени стадиони и за клинично зрелище на масово ритане на топка при умиращи от глад милиони деца наоколо е трудно разбираемо за нормален ум.
А да облечеш публично пред няколко милиарда жители на планетата насила християнина-католик Лионел Меси с традиционна мюсюлманска ритуална дреха, променяйки неговия self (моите курсисти мебразбират), е извън всякакви норми на здравия разум, на етикета и на морала. Ужасяващо е! А има и специален агресивен подтекст, според мен, грешния, казва ни нещо плашещо.
Ако всичко това не е издевателство и обмислено послание, то поне е остро социално психично разстройство, психотизъм, параноя.

2.) Много отбори – Бразилия, Германия, Англия, Португалия и др. – отидоха с голямата кошница, но бяха позорно пребити от маргинални селски отбори, япончета, мароканци, швейцароалбанци.
Тези големи отбори не понесоха мъжествено краха си, а компенсираха негативните си комплексирани емоции като измислиха хиляди причини за оправдание на катастрофите си.
А някои (Италия например) въобще не успяха да се класират за Катар.

3.) Баш шефове на световния футбол се скъсаха да се показват като вездедъщи авторитети и всичко можещи многоръки усмихнати шиви, с интервюта, речи, демонстрации…
А ние, всички в този свят, знаем за корупцията във ФИФА, знаем кой, как и за колко определи по най-абсурден начин несъществуващата на световната футболна карта държавица Катар за домакин на Световното първендтво.
Да доведеш готвача си на официалната трибуна, да го пуснеш на терена сред победителите да държи по-дълго от самите аржентинци световната купа, да правиш планове за сюрреалистични формати с 48, или 96, или 300, национални отбора, и да харчиш луди пари е просто израз на реализация на логото на ФИФА: „Всесилни сме! Правим каквото си искаме!“, и е компенсация за чувство на виновност и професионална некомпетентност и несъстоятелност.

4.) Емблематични са случаите с някои комплексирани до крайност треньори, като не съвсем умния испански треньор, от Барселона, не му знам името, един нисък, грозен, с валчеста глава, който мрази Реал, и напук не включи в отбора никого от Белия балет, включително и най-добрия защитник в света великия Серхио Рамос, само и само да си избие комплексите за малоценност, него го изхвърлиха съвсем правилно веднага от треньорския пост.
Също поради комплекси за малоценност (старост, липса на успехи, тен, неинтелигентност, непопулярност и др.) треньорът на португалцита, за да си предаде липсващите му важност и значимост, елиминира от участие в мачовете, особено в четвъртфинала с Мароко, най-добрия футболист на Португалия, на Европа и на света Кристияно Роналдо. Само и само да покаже какъв велик треньор е и как не му пука кой кой е.
Същото, даже и по-грозно, го стори и Дидие Дешан с любимеца на всички французи, носител на Златната топка за тази година, Карим Бензема. Според мен тази негова глупост коства световната титла на французите.
Дано недопускането на Бензема да е доставило поне малко перверзно удоволствие и да е компенсирало донякъде мосю Дешан, който преди Световното беше умен.

5.) сега за комплексираните футболисти.
Най-яркият пример е неугледното вратарче на треторазредния Астън Вила, което изживя звездния си миг, подчертавам миг!, като спаси там две-три смотани дузпи на невзрачни смутени африканчета.
Но едно от тях, Мбапе, за един мач пък му заби 4 гола и го направи на хахо. Да ти вкара за един мач 4 гола един и същ играч е непоносимо, до него ти изглеждаш жалък и нищожен, още повече като се знаеш досега какъв неудачник си бил. Какво ти остава? Ми нищо друго, освен да компенсираш с брутална простотия: неприлични фалически жестове и действия (с купата. с кукли), подигравки, глуми.
В случая „Мартинес“ имаме рафинирано компенсиране на комплекси за малоценност от жалък неудачник, който предусещайки съдбата си (май вече го изпъдиха от Астън Вила), няма как да впечатли публиката освн с простотии и идиотщини.

6.) Другият шокираш случай на комплексиран тип е турският готвач Долт Бае, вижте му само физиономията и външния вид, който беше допуснат, и участва (?!), като готвач, в официалната церемония по връчването на Световната купа.
Този комплексиран и неособено интелигентен според мен лъскав персонаж е илюстрация на определен вид психични проблеми, свързани с нарцисизма, интелекта и комплексите за малоценнист.

7.) За Неймар, за Меси, за Ивана и арабите, за публиката, както и за нашенския български футбол (Божинката, Лудогорец, Бистришките тигри и БФФ) не ми се говори.

Наистина, много малко трябва да знаеш в областта на психопатологията, за да видиш и да разбереш, че далеч не всичко в Катарското първенство, и въобще във футбола, не нормално в психологическо отношение.

акад. Петър Иванов