15.04.2024

В Европа (макар и не само), има едно плашило, което периодично бива размахвано, за да бъдат контролирани гражданите и техният вот. „Крайнодесният екстремизъм” е изразът, който все още, въпреки всичко, случило се през последните годни, продължава да събира наивници, които панически се опитват да го избегнат, давайки гласа си за партии и политици, обявили се срещу него.

Какво въобще се разбира под „десен екстремизъм”? Екстремни и радикални позиции на хора и партии, които са с антиимиграционно отношение спрямо групи, етноси и прочее, които възприемат като по-низши. Тази политика – крайнодясната – е ксенофобска, расистка, фашистка. Нещо повече – десният екстремизъм е антидемократичен, антихуманен, насилствен. Последното изречение е ключово и така поднесено и натъртено ни от медии и политици, кара човек да се дистанцира от подобни формации и лица.

По този начин, отново чрез медиите, различни неправителствени организации и пропагандиращи новите ценности политици, брандират партиите, които застрашават статуквото. За лоши са набедени всички, които изповядват по-консервативни и традиционни разбирания. Всички, които желаят Европа да остане същата и законите да се спазват, биват набедени за крайнодесни. Няма вече консервативни, това определение липсва и в медиите. Дефиницията, и то в най-добрия случай, е, крайнодесни, като натрапчиво бива поставено равенство с фашистите.

Така се случи с десетки политици и партии, като стотици медии и т. нар. общественици, вече години, водят целенасочена битка срещу тях, анатемосвайки ги като расисти. Това сполетя френския кандидат-президент Ерик Земур, министър председателят на Унгария Виктор Орбан постоянно е под същия обстрел, министър-председателят на Италия Джорджа Мелони, бившият канцлер на Австрия Себастиан Курц, немската партия Алтернатива за Германия“, партията „Шведски демократи“, испанската „Вокс” и прочее, и прочее.

По-лошо, това се случи и се случва с всички обикновени хора, които още преди години разбраха реалната опасност от това континентът ни да бъде залят от опасни радикализирани елементи от друга религия, които нито желаят, нито правят друго освен да смучат от щедрите социални помощи, които им предоставихме. Но те не просто паразитират, а рушат, палят, изнасилват, убиват. Капсулирани в гета, отраснаха второ, вече и трето поколение, а всички опити да бъдат приобщени по някакъв начин в културата и разбиранията ни, бяха посрещани с крайна агресия и противопоставяне – както от въпросните, така и от немалка част от управляващите, насърчавани по един или друг начин от неправителствени организации с подозрително финансиране и цели.

Всяка новина, която по някакъв начин би могла да е в угода на тази реторика – че тези, които мислят първо за собствените си съграждани, поставяйки под съмнение унищожителната политика на отворени врати, която се води през последните години в Европа и чийто основен инициатор беше бившият вече германски канцлер Ангела Меркел, бива употребена и преобразена по такъв начин, че често обикновеният човек, редовият читател, въобще не разбира, че става въпрос за обратното.

Така например, в края на ноември, бяхме информирани, че в Ирландия крайнодесни екстремисти са „окървавили” Дъблин, трошейки и чупейки. Ако не си запознат с предисторията и не се опиташ да разбереш за какво всъщност иде реч, в съзнанието ти се набива – крайнодесни лумпени, чупене, побоища. Техните действия, разясняват ни журналисти, продължавайки да ни облъчват, били насочени срещу бежанците. Тук вече човек си представя клети майки с деца, в последната година-две украинки, срещу които по някакви неясни и неразбираеми за всеки нормален човек причини, фанатизирани елементи протестират.

Изисква се малко повече усилие и поне доза съмнение, за да провери разумният човек защо и срещу какво са протестирали. Макар, и то отново благодарение на медиите, това да не се оказва на две стъпки разстояние, защото е споменато съвсем мимоходом, по-будният читател разбира, че на същия ден, но часове по-рано, мигрант напада случайни минувачи, повечето от които деца от начално училище, като едното е тежко ранено, също и жена, останалите са с по-леки травми. Още по-трудно се разбира, че става дума за алжирец, защото информацията не е огласена официално от властите, даже е съзнателно прикривана. Всъщност на вечерните протести, на които присъстват хиляди съвсем нормални дъбличани – млади, възрастни, жени, мъже, не се протестираше срещу „клети бежанци”, а срещу неконтролируемите миграционните процеси в Ирландия, срещу деянието на фанатизирания друговерец, получил всички привилегии от родителите на същите деца, попаднали под атаките му.

Непрекъснато биваме информирани и за разни „антифашистки движения“ в Европа, които събирали хиляди поддръжници на културното обогатяване на континента. Разбираме, че преди броени дни в Австрия са се провели различни митинги и кампании, обединени под мотото „Да защитим демокрацията“, наречени „море от светлини“, борещи се срещу десния екстремизъм. Подобни активности има и в Германия, където те възникнаха „спонтанно”, след като се появи новината, че десни екстремисти се срещнали, за да обсъдят депортирането на милиони имигранти.

Между другото, част от върнатите ни съвсем наскоро именно от Германия и Австрия мигранти, толкова културно са обогатили въпросните две страни, че са пребивали и убивали местни, млади жени пък завинаги са белязани чрез зверски изнасилвания.

Макар много отдавна да зачестиха протестите срещу същите, многохилядните демонстрации, много по-големи от другите, споменати по-нагоре, бяха неглижирани и нарочно наричани от медиите и политиците „антиевропейски” и „антимигрантски”, съзнателно насочвайки обществеността срещу хората, които събираха смелост да се противопоставят на безумната политика на отворени врати, водена от повечето европейски правителства, благодарение на която на Стария континент безпрепятствено нахлуха орди млади и агресивни мъже от Близкия Изток и Африка.

Но да сте видели в някоя медия, по новините, жените да биват предупреждавани да внимават и да се пазят от места, на които се събират подобни желаещи да ги обогатят културно? А тези места се знаят отлично от властите. Но и в полицейските статистики вече липсва националността на повечето извършители. Да не се всява паника, ще ви успокоят някои, които обаче съвсем съзнателно целят да внасят паника, обяснявайки постоянно, че ни залива крайнодесен екстремизъм.

Съвсем официално тази борба е вписвана и в политически споразумения за управление. Например в края на декември 2021 г., когато немският канцлер Олаф Шолц встъпи в длъжност, в коалиционното споразумение, изготвено между СДП, Зелените и либералните Свободни демократи, в раздела, касаещ борбата с екстремизма се посочва, че „Германия счита, че нейният най-сериозен проблем със сигурността, е десният екстремизъм”, съответно това ще бъде основен приоритет на новото правителство.

Германия е и отговорът на въпроса откъде ни сполетя това бедствие. Защото голяма част от немците, предимно управляващите им, все още живеят в миналия век и се опитват да изкупят историческата си вина, белязала ги завинаги. Тази вина, която всъщност много отдавна е изкупена, бива умело подклаждана от неолиберално настроени политици и различни заинтересовани, които съзнателно създават скопено общество.

А статистиката е безжалостна – по данни на Европейския парламент „през 2022 г. са получени почти 1 милион искания (965 665) за получаване на убежище в ЕС, с 52% повече от 2021 г. и най-високото ниво от 2016 г. насам, а броят на хората, които са отправили първо искане за получаване на убежище в ЕС, се е повишил на 881 220 души, което отбелязва ръст от 64% спрямо предишната година. Най-много искания за убежище са отправили граждани на Сирия (15% от всички заявления), следвани от Афганистан (13%). Страните в ЕС са одобрили общо 384 245 искания през 2022 г., с 40% повече в сравнение с 2021 г.”

Европа крайно спешно се нуждае от политическа промяна, която да разтърси из основи безумния и обричащ я път, по който е тласкана от години. Защото иначе, и то много скоро, нашата Европа няма да съществува, поне не такава, каквато я познаваме, а коренното население ще бъде подложено – то вече е – на несравним културен и религиозен геноцид.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg