23.07.2024

Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева е истински феномен в спортната ни история с 294-те медала, спечелени от нейните „златни момичета“ на най-големите първенства. Тя подготвя десетки шампионки, които разнасят славата на българската художествена гимнастика в целия свят. За изключителните постижения в работата си именитата треньорка е носител на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. След 2000-та година Нешка Робева създава и своя трупа от 35 момичета и момчета – „Нешанъл арт“, с която изнасят множество незабравими спектакли, като „Орисия“, „Арамии“, „Два свята“, „Готови Ли Сте?“ и „Кармен от Факултето“. На 12-ти декември в София ще е премиерата на поредния „последен“ спектакъл на трупата, както се шегува самата Нешка. Името му „Ако… до всяко добро същество“ е инспирирано от популярната песен на Богдана Карадочева.

– Г-жо Робева, вие сте известна с това, че почти никога не си почивате. Как минава един ваш ден в село Трудовец, където живеете сега?
– Времето не минава, то препуска… И въпреки представата, че като пенсионерка ще почивам, времето за нищо не стига и ми вменява чувство за вина, защото не мога да изпълня планираното. Градината, животинките, Клубът, Базата, обществени ангажименти… В пет, пет и половина ставам, вечер се прибирам от градината в 21,35 ч. Къщата стои все нагоре с краката… Сега съм встрастена в зеленчуковата си градина, която се превръща и в цветна… Градът помля овошките, зеленчуците ги нападнаха мана, разни хвъркати животинки и болести. Садя предимно български видове, садя най-много това, което не ям… Раздавам на приятели и се фукам, че съм го произвела… Сега се опитах да отгледам и едно новородено коте с биберон, което за съжаление умря. Градината ми дава възможност да мисля, а когато някой от ежедневните идиотизми ме блокира и започва да ми пречи на работата, сядам и изливам гнева си в компютъра…

– Тази година вие отново подкрепихте Похода за традиционното християнско семейството. Какво мислите за това, че постоянно слушаме за евроатлантическите ценности и все по-малко за християнските?
– Живеем в свят, в който лъжата се обявява за истина, грозното за красиво, тъпото за умно, ненормалното за нормално… Свят, в който шепа извратени умове се обожествяват и понеже в тях са властта и парите, смятат, че по свой образ и подобие и най-вече прищевки, ще устроят бъдещия живот на планетата. В действителност водят човечеството към едно ново, но пагубно робство. Робство, в което човекът става придатък към машината… В действителност всичко предсказано в Евангелието и почувствано от най-светлите умове на света, е на път да се сбъдне. Започва се от унищожаването на най-ценното – семейството. Унищожава се приемствеността, като се насажда у младите хора егоцентризъм и самочувствие на базата на внушения, които ги водят към… нищото. Отхвърля се истинското образование и знание, отхвърля се мъдростта на възрастния, отхвърлят се всичко, което иска усилия, но и осмисля един живот. Изгражда се психика у младия човек на базата на – аз искам! Сега, веднага и без усилия. Аз съм! Мъж или жена, или тигър, кокошка, петел… Аз съм това, което кажа! Аз имам права, а вие сте длъжни… След мен и потоп! Може би това е единствената истина. След тях- потоп! Кой може да застане срещу подобно безумие – единствено семейството. Семейството!

– Каква друга кауза, може да ви накара да излезете, за да я подкрепите?
– Мирът!

– През юни вие осъществихте една своя мечта – откриването на Възстановителната база на КХГ „Левски“ в село Трудовец. Как се чувствате и през много трудности ли минахте, докато стигнете до реализирането на този проект?
– Да, открихме Базата във вилната зона на с. Трудовец, която бе замислена, като възстановителна за гимнастичките на КХГ „Левски“ и построена с част от средствата на японските ни приятели и спонсори от „Джаско“ /АЕОН груп/, преди 28 години. В действителност строежът бе започнат и ръководен известно време от бившия председател на СК „Левски“ – Борислав Лазаров, един човек изключително честен и отдаден на спорта  -светла да остане паметта за него. Двадесет и осем години – твърде дълго време, за да опозная българите в строителството, откъм добрата и лошата им страна. Докато едните помагаха с мисълта за децата, другите крадяха без срам и мисъл… И така се стигна до ситуация, в която имахме сграда, която не можехме да използваме, защото все нещо трябваше да се оправя. Бях се отчаяла, наистина, докато не се заселих за постоянно в Трудовец и всеки ден, минавайки покрай Базата се чувствах виновна, защото старееше, без да е обитавана…

– Как се справихте?
– Мислех, че е нужен само козметичен ремонт и търсейки строител, се обърнах към г-н Цоло Вутов за помощ. Ремонтът се оказа съвсем не козметичен и доста скъп – много бяха крали… Не можехме да го платим, ако г-н Вутов не го бе поел. Има и такива хора в България и в българския бизнес. Благодарна съм му и не само за добротата и доверието, благодарна съм преди всичко за това, че ми върна вярата в почтеността… И още нещо хубаво – в обзавеждането и почистването се включиха приятели, почитатели и родители. Във време, в което единственият Бог, на който се кланят са парите, хората идваха и работеха абсолютно безвъзмездно. Предстои ни регистрация на фондация, иска ми се да я наречем „Темелите“, а предназначението й да надхвърли подпомагането само на децата от „Левски“. Искам, обаче не значи мечтая. Искането, в случая е свързано с много работа и организация. А мен вече ме бива, само да давам акъл. Трябва да се намерят млади, честни и отдадени на идеята хора, които да работят и в полза Роду. Базата трябва да е отворена и подпомага талантливите деца на България… Впрочем, ако е рекъл Господ, ще ги намерим, защото в живота си съм разбрала, че само едно нещо трябва – да работим с ум и сърце! Другото е наистина Божа работа…

– Гледате ли новини и как ви действа това, което виждате? Притеснява ли Ви да не се разрасне още повече войната в Украйна и да не се стигне до използването на ядрено оръжие?
– Избягвам новините. Гледайки някои телевизии, си мисля за падението на човека. Разбирам, че алчността не е от днес, още Ботев казва „… но за пари що да стори – изяда си и месата…“ Вярвайте, че гневът ми се примесва с тъга и отвращение. Да, войните ме притесняват… В Украйна, в Газа и по всяка точка на света. Притесняват ме най-вече самообожествилите се. Притесняват ме чудовищата, които богатеят от смъртта на себеподобните. Скоро чух изказване на бивш евродепутат от ВМРО, който разпалено говореше, че работещите в оръжейната промишленост хранели семействата си и затова България трябвало да въоръжава Украйна. Дори не искам да мисля за това човекоподобно. И този е избран да представлява България в Европа? За съжаление войната е пред прага ни. Русия се защитава, защото не Украйна е истински застрашената, Украйна не е нищо друго, освен маша… Който не го разбира, значи че на раменете си носи нещо друго, но не и глава. Или е готов за пари да изяде и месата си. Битката е между два свята. Русия е бивша империя… Руският човек има силата и самочувствието на велик войн! Русия ще се бори за своето съществуване, като силна и независима държава… Държава, която ще обедини около себе си и други – бивши и настоящи колонии, подтиснати и експлоатирани народи… Светът беше мирен, докато съществуваха две системи, защото имаше известно равновесие. За съжаление господстващите в момента западни политици и управляващи, живеят със самочувствието на разглезените недорасляци, че всичко им е разрешено, щом е в тяхна изгода. Не трябва да се забравя, че Путин ясно и категорично заяви, че ако Русия няма да я има, светът не им е нужен… Мисля, че правилното е да му повярват и да се примирят с мисълта, че парите им могат да купят и подчинят мнозина, но не могат да превърнат в роби Русия, Китай, Африка, изобщо целия свят…

– Ванга предупреждавала ли ви е за подобен военен конфликт и какво беше нейното отношение към Русия и Украйна? Има ли конкретни нейни думи по този повод, които си спомняте?
– Конкретно за подобен конфликт – не, но си спомням думи, които тогава ме озадачиха, като например, че няма Америка да ни помогне, че пак Русия ще ни спаси… Или, че от Париж камък върху камък, няма да остане или, че няма да има такава държава /Албания/… Или да се молим Бог да пощади света, защото алчността ще го унищожи… И още други предсказания, които звучат, като предупреждения. Но, кой слуша Ванга? Кой е послушал Касандра?

– А вярвате ли в здравия разум на политиците ни, че няма да се стигне до изпращане на български войници в Украйна?
– Не! Не! И не! И са го доказвали неведнъж. България, като земя е прекрасна, наистина Райска градина… Народът ни не е лош… Това ни е дар от Бога. Изпитанието ни са управниците. Тези, които избираме без мисъл и без ропот. Когато народът не може да поумнее, когато мнозинството се отдаде на апатията, когато ножът опре до кокала? Тогава става това, което Гео Милев е описал в поемата си „Септември“… Тогава ще има Народен съд! И да се радват, защото Божият е по-страшен!

– Следихте ли дебата между Тръмп и Байдън и с какви впечатления останахте? Вярвате ли в думите на Тръмп, че той може да спре войната с едно обаждане?
– Не докрай. Мисля, че за мнозина е ясно, че Байдън е поставен, защото не управлява. Байдън е избран за изпълнител. Отдавна е видно, че вече и за това не става. Дали ще бъде Тръмп или друг, няма особено значение. Американците имат лек за всичко, в зависимост от това, чии интереси са настъпени. Като проследим историята на американската демокрация и броят на избитите им президенти и инакомислещи – лекът е ясен… И безплатно раздаван из желаещият „свобода и човешки права“ свят.

– Имате ли приятели от Украйна, Русия и Израел и какво споделят те за ситуацията там?
– Приятели и колеги имам из целия свят. Това ми даде спортът. Това са хора със силно изявени характери. Разбира се, че мислят различно. Но всички без изключение са за спиране на братоубийството. Всички са за мир! Това, което се върши в Газа с палестинския народ е сравнимо само с Холокоста през ВСВ… Слабо е да се каже геноцид или военно престъпление. Трудно ми е да намеря думи да го опиша. Над 16 000 деца избити… Деца?!! Дали го осъзнаваме? Позорът на 21-ви век. Накъде върви човечеството?

– Сега обществото ни отново бе разделено по повод избора на новия български патриарх – Даниил Видински. Каква е вашата позиция?
– За мен е странно подобно разделение, особено, когато го подклаждат, уж вярващи – свещенослужители, богослови и други подобни… Нали всичко е от Бога? Ако не го признават, значи че е от Сатаната, или от човеците, обладани от него? Впрочем, фактът, че Вартоломей присъства, а след неочаквания избор, за нула време се изпари, говори много и казва всичко. БПЦ има нужда от силно лекарство, да не кажем тежка хирургическа намеса, за да си възвърне отдавна изгубеното доверие на народа и да го изведе от духовната нищета, в която е изпаднал. Народът ни има нужда повече от всякога от духовен водач, чийто кусур е погледа му, а не скъпите коли и резиденции, боричканията за църковните имоти и безконтролната им експлоатация, но не за благото на паството … БПЦ има нужда от здравата ръка на безсребреник, какъвто всички твърдят е Митрополит Даниил. А погледът му е на човек, който знае, какво има да свърши и какво го очаква. Голяма част от поповете ни и по-висшестоящите са силно компрометирани в очите на миряните. Ще му бъде трудно, защото кокалът трудно се пуща.. По някои въпроси имаме различия със Светия старец, което съвсем не означава, че не осъзнавам или, че няма да призная изключителния дар, който Бог даде на БПЦ. Вярвам, че ще успее, точно заради погледа… И нека Бог го води, а ние ще го следваме.

– Разбирате ли големия процент българи, които не гласуват и според вас ще свърши ли скоро прословутото търпение на българите?
– И да – и не. Всички сме объркани… Все още не се е появил истински лидер, който да е издигнат интелектуално до такова ниво, че да осъзнае, какво значи народ и народно доверие. Който да носи мъдростта и всеотдайността на предците ни. Когато се появи, народът ще го разпознае.

– А виждате ли надежда в младите хора у нас?
– Да, младите се събуждат и няма дълго да търпят. Във всяка тъпкана страна младите или имигрират, или започват жертвоготовна борба.

– Запозната ли сте с появата на новите „професии“ – „наргилисти“ и „балонеси“?
– Отчасти – да. И това е стратегия за унищожението на „излишните“. Олдъс Хъксли, Оруел и десетки други, са предвидили ставащото… Честно – всичко се случва пред очите ни. Тези „професии“ се пропагандират ежедневно, ежечасно, ежеминутно… Те водят света към „златния милиард“. Златен милиард, но не за практикуващите подобни професии… „Глупаците да мрат!“, казваше великият Иван Абаджиев, по много по-невинни поводи… Да убиеш образованието и културата, значи да убиеш бъдещето на нацията.

– България вече има ново поколение „златни момичета“, сред които има и ваши възпитанички. Възлагате ли на тях надежди за Олимпиадата в Париж, или сте на мнение, че не трябва да се товарят с много очаквания?
– Напротив – вярвам в успеха им. Сега работят много, имат и талантливи треньори, нужен е и 1% късмет. В спорта, особено на ОИ, където очакванията са изключителни и натоварват психиката на състезателите – всичко е възможно. Децата са подготвени – Бог с тях.

– В какво намирате опора и упование в тези трудни времена, в които живеем и за къде сме без вяра?
– „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници!“ Това са думите на леля Ванга, изречени с много болка… Без вяра не може. Без вяра няма развитие, няма живот. Без вяра сме обречени на вегетация. Опирам се върху познанията си на Истинската българска и човешка история… Опирам се на вековечната традиция, преминала изпитанията на времето и спасила българския род. И както и да прозвучи, опирам се на Божията любов и милост.

1.В състезателните й години
2. С известната водеща Нели Атанасова, която също е нейна възпитаничка
3. Нешка е легенда в спортните среди.
4. С Устата и Милен Стаматов на Похода за семейството.
5. Нешка Робева е любимка на българската публика
6. Илиана Раева на откриването на Възстановителната база в Трудовец

Автор: Светла Йорданова

trud.bg