Нещата изглеждат така, че като сякаш Путин не желае да спечели войната. Бави се, помайва се, разсейва се.. времето върви, а не е превзет напълно дори град като Бахмут.
Сред като не стана като Крим – в един миг и после референдум, защо сега не бърза Путин?! Защо се бави и хора мрат?!
Истината е, че не само Русия… И САЩ не може да изгуби войната.
Ако Русия приключи в Украйна – с това нещата няма да свършат. Ще дойде другата – голямата война. Затова не бърза Путин, а отстрани се вижда, че като хитроват хлапак, бавно “прислажда” любимата си вафла.
Нещата стоят така, че каквото и да правим, дали гледаме овце, копаем лозе, произвеждаме коли, доим крави… каквото и да правим – срещу направеното се печата ДОЛАР.
Дори не се печата вече, но се въвежда и стои.
Ние мислим, че вървим напред и се “развиваме” – дори наглед е така, но всъщност с всичко, което вършим – правим господаря си по-силен.
И изведнъж… един Бангладеш иска АЕЦ. Няма лошо. Защо не…
Този АЕЦ щял да се строи от Русия – не е хубаво, но свиват рамене. Какво пък толкова, нека Русия да го построи…
Обаче, за този АЕЦ щяло било да се плаща в йоани.
Ето, това е вече нещо, което НЕ МОЖЕ да се позволи!
Платят ли в йоани, а те не превалутирани през долар – доларът го НЯМА ТАМ! Някой нещо движи, цъка, някъде нещо се върти, а доларът НЕ Е НАМЕСЕН!
Докато Русия чинно изнасяше и приемаше да и се заплаща с долар, нещата бяха поносими. Не вървяха към добро – но можеше да се “търпи”.
Сега е вече невъзможно. Светът в едно и също време не може да понесе понятията – “държава Русия” и “долар като световна заместваща валута”.
Ако Путин казва:
“Защо ми е свят в който Русия я няма”, то Дълбоката Държава казва:
“Защо ни е свят, в който доларът не е навсякъде?!”
Това вече не е един, а са два свята. Единият от тях напълно е излишен.
Затова Путин не воюва, а си “прислажда” Украйна. С всеки ден САЩ са по-слаби. С всеки ден – доларът по-слабо върви.
Закъде да бърза, когато противникът се бие сам. Кому е нужно да му пречи да греши?
