Ваня е агресивна. С агресия в политиката не се получава. Не гледаме дебати, за да ни се кара Ванчето, напълно самозабравила се, още малко и ще ни набие от екрана. Жената преживява „славата си“ като болест. Fide sed cui vide! Откъде идва това викане, тази свръхстраст?! Прескачането на стълбите в тичането към върха ускорява последващото падане отгоре надолу. Няма нужда да се говори гневно, заядливо и на бой. Когато си заготовка за прокси, което може да бъде извадено в някакъв момент, но само ако пожелаят големите играчи (срещу които уж се бориш), трябва по-спокойно да говориш.
Аман от фалшиви проекти! Какъвто елита, такива и проектите му. Чалгаджийска работа. Сега научавам, че спонсорите на Ванчето се били разочаровали от нея. По-вероятно е да се правят на разочаровани, защото с трици билбордове не се разполагат. Ванчето ще се бори с корупцията и кражбите, ама не казва парите за нейната кампания, раздавани с лекота, откъде идват. Никой не би дал и един лев за нея, ако не са грабени пари от държавата. Този номер с щедростта в България го знаем, раздават едни милиони от милиардите, които са присвоили.
Политиката се превърна в отвратителна измама, в производство на посредствени проекти, ползвани за лични войни. Всъщност това започна с десните декорни политически продукти (да не ги изброявам), премина през радевите пепейства и клоунски проекти, които разсипаха държавата, и в момента конструкторското бездарие продължава с Ванчето.
Калина Андролова
