23.04.2024

България не е партия. Не е фирма.
България не е Борисов.
Не е Пеевски.
Не е Денков, Кирил Петков, Асен Василев…
България не е алчност,
Не е октопода на властта.
Не е черните и червени тоги с карти за престъпни клубове.

България е в съсухрените ръце на бабите и дядовците ни, които докосват с трепет българската земя и вдишват с любов аромата и.
България е в майките и бащите ни, които ни учеха на почтеност, достойнство и чест.
България е във вярата на детските очи.
България е в плачът на новородените и дългът ни пред тях.
България е в невидимата връзка от която боли когато сме далеч.
Не знам какво още трябва да се случи за да загърбим егоизма, примирението, безразличието.
Да станем и да изтръскаме паразитите, покрили снагата на майка България. Паразитите се унищожават, нали? Без жал и компромиси.

Какво е нужно да повярваме в силата си?
Може би още болка…защото сме свръх търпеливи. Или страхливи? Или постепенно се превръщаме в паразити?
Ставане – без его, без водачи с амбиции за власт, без алчност…
Ставане – като народ.

Румяна Ченалова