Мислех да пиша по някои теми днес и утре, но съм толкова отвратена и отчаяна от българската действителност, че всякакви думи са излишни.
Убиха още един млад и интелигентен човек.
Родена съм и израснала между „Шипка“ и „Герлово“, а сега живея съвсем близо до ул. „Черковна“ – тя е прекрасна, слънчева и жива. Когато бяхме деца, това беше „горната махала“, събирахме се и играехме до късно, без страх, а родителите ни ни викаха от балконите за вечеря.
Всичко това е вече унищожено – нормалността, спокойствието, добрите обноски…
Времената станаха грозни, а хората – чучела.
Не лудият бивш полицай уби Нав. Ние го убихме. Защото допуснахме градът ни да се напълни с всякакви примитиви, защото като пълни идиоти повече от 30 години гласуваме за Желювци, Костовци, Станишевци, Борисовци, Корнелии, Кирчовци, Христовци и всичката останала политическа измет.
Ние убихме Нав.
Сега скърбим виртуално и за не повече от три дни – по стар български обичай.
А предизборната кампания вече започна. Светлото бъдеще пак ще го гледаме от скъпите билбордове, телевизионните партийни реклами и пъстрите листовки в пощенските ни кутии, ще го гледаме в социалните мрежи като платени публикации.
Платеното с животите ни светло бъдеще.
Ние убихме Нав.
Лидия Делирадева
