18.05.2024

Ивайло Георгиев

Вчера бях поизморен и вечерта затоплен от печката и виното, заспах рано. В 21 часа.

По някое време сънувам, че съм тук около дома, в парка ( живея почти сред дървета ) . Светлината е ярка.

В далечината виждам, мъж да пише върху някаква дъска.

И не знам защо, но бях абсолютно уверен, че е Христос, че е Бог.

После Бог го няма, но се появяват хора от махалата . Може би от детството най – вече, но както във всеки сън сме на неопределена възраст..

И аз им казвам ликуващ, все едно фокусник, който е изпълнил перфектен номер : “ идете под оная стряха, там горе има една дъска и вижте какво написа Исус “ .

И в същия момент бях много, много щастлив, че най – сетне съм доказал съществуването на Бог.

Те отиват, гледат ..

И един ми отговаря : “ Не е бил Исус, комшията Дидо го е написал. Ела виж „.

Отивам, гледам нагоре и чета..

Бяха три думи само. Две написани със синьо ( тях ги забравих ) и едната с червено – пишеше Габи.

С ръкописни, леко нестройни букви. Сякаш наистина писани от обикновен човек.

Не може да си представите, как от голяма радост изпаднах в силно униние ..

Разочарован, че не е бил Бог .

И в същия миг се събудих..

Отворих очи. Взех телефона да видя колко е часа .

Показваше 23, 25..

На дисплея пишеше : имате коментар от Gaby Carona.

Всъщност това е единствената Габи, която “ познавам „.

Една от първите ми фб приятели . Аржентинка.

Във фейсбук не беше се появявала повече от година. От световната титла по футбол на Аржентина..

Но на 25.11 е имала рожден ден и съм написал на стената и поздрав ..

И сега тя отговаря на поздрава с “ Grazie caro Ivaylo “ ..

Изгасих телефона, затворих очи.

Замислих се ..

Габи е писала преди час, откъде ще знае Дидо, че в съня ми да напише името и.

Никакъв Дидо не е бил, това само Бог го е написал.

И си легнах, с надеждата да се върна в същия сън и да разкажа на моите другари, какво съм открил.

Но в същия сън не успях да се върна..

Затова го разказвам на вас 🙂

из „Приказки от кооператива“

с Ивайло Георгиев