23.07.2024

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

Най-после заваля, бая сушаво е това лято. Земята се напои като сюнгер и се разхлади. И да искаш да работиш в градината, не става. Времето сякаш е отредило ден за почивка. Някъде в нищото между полето и планината се е гушнало едно малко селце. По туй време старите хора стоят самотни под сайванта и се молят някой да им отвори врата. Там където свършва улицата е къщата й, блъскам, хлопам, натискам бравата, викам, а тя стои някъде вътре в големия двор и докато разбере, че я търся, бая време минава.

– Кате ма, как тъй са сети за мен? И аз все теб та мисля, че сама стоиш в оназ къща.

Сядаме под асмата и разговорът ни неволно тръгва  за доматите и за пипера, че нещо тази година боледуват.

– Ама аз за друго съм дошла при тебе. За семейството ти искам да те питам.

Леля Дана ми се усмихва лукаво и аз усещам как това скучно на пръв поглед селско битие след малко ще се насити от спомените й

– На 78години съм и на 19 се ожених. 48 г брак имах с мойто дяди. Едно време малки все се женехме.

Тя е пилчарка, той тракторист в нейното село. Сърцето й спряло, когато ги запознали на улицата. И не се поколебала за миг! Тръгнала подире му и така  цял живот, не го оставила на мира. А той бил един такъв висок, снажен, красив.

– Като българската роза беше.

Родителите им, като ги видели колко се харесали, набързо решили да ги оженят, че срамота било хората да ги гледат по улиците все заедно да ходят.

– Едно време, мойто момиче, се ухажвахме, не като сега. Първата вечер и хайде в леглото, и ако не се харесат там, се сменят. Тез млади хора срамота немат ли? Аз след благата ракия съм му пристанала на Стоян. И как бях щастлива, като ми каза, че у тях ще ме води. Харесал ме е значи, за жена ще ме взима.

За леля Дана семейството е от първостепенно значение, а сексуалните отношения са спойката на любовта между младите, които вече са си дали дума. Това е отговорност, че след като си имал полово сношение веднъж с един човек, с него ще си за цял живот. И за това сега й е чудно, че младите гледат повърхностно на партньорите си.

– Как така ще са затвориш в една къща с някой, дето нито ти е мъж, нито ти е годеник и ще се любиш с него?

Питам я какво най-много й е харесвало в мъжа й, а тя ми казва че в брака си най-много е държала на разбирателството. Да е кротък, да е с добро сърце, защото в семейството винаги има и радост и болка и ако нямаш до себе си, разбран човек, живота ти ще е черен. Не държала на богатство, на имоти. Когато хората се подкрепят, всичко могат заедно да постигнат.

– Катя, семейна къща не се купува, тя се създава цял живот, с две ръце. Сегашните чакат апартамент, кола да им купят, да забогатеят, че тогаз да се женят. И какво, ми кажи, разбират от тоя живот? Като се скарат и хайде единият на едната страна, другият на другата и се разделят, не се поглеждат. Едно време нямаше таквиз неща. Като се събрах с моинкият, на ума ми не идвало да погледна към пътната порта. Все заедно си стояхме и в добро и зло, един до друг. Ама ние и не сме се карали. Той един спокоен човек,  а аз по-така, „лапа тупа“, джаста праста, де. И все като направех някоя беля, все на майтап го удряхме. Думали сме си по-остри думи, но до скандал не сме стигали. И аз като се обидя и като се разсърдя, бягам в другата стая, а той подир мен. „За какво плачеш ма Дано?“ – ме пита.

– „Ела да та прегърна!“. И така ще ме гушне и целуне и хайде пак аз се усмихна и животът си тръгне по вода. Ама аз никога не съм му възразявала, винаги си слушах мъжа, угаждах му, каквото ми кажеше, правех го. Все след него ходех и исках да му е добре. Като се връщаше от работа, все гледах да съм ошетала, да съм спретната и усмяна, да го посрещна още от вратата. Добра дума да си кажем, студена ракия да пием. И за секса ще ти кажа Кате, не ме е срам. Нищо не разбирате сега младите. Мойто дяди отличник беше по тая работа, всяка вечер по един, че и по два пъти, на сутрина пак. Ще ма прегърне, ще ма целуне и на мен хубаво ще ми стане, една вечер не помня рахат да ми е дал, ама и аз си го исках. На 80 години умря и като тръгваше към отвъдното плака: „Дано какво без теб ще правя на онзи свят?…“.

Д-р Катя Пенева

0897 25 81 81