Преди много години чаках 11 години първата си книга. Накрая, преди да излезе, се появи на ръкописа печат, огромен червен печат с надпис: „Книгата не съдържа държавна и военна тайна…“ И така първата ми книга излезе. Сега не знам какво да мисля за господин Пеевски и решението му да не се даде път на едно интервю на Волгин.
Когато беше възродителния процес аз попитах Джагаров: „Сега как се казваш. защото „джага“ е турска дума…“ Аз не знам дали Пеевски знае че джага е турска дума (турцизъм в българския език). Има още хиляди причини да съм против всякаква цензура. Преди още повече години, преди да ми излезе първата книга, много преди това – бях в четвърти, пети клас ние слушах тайно „Метроном“. Слушах „Лед Цепелин“, слушах „Beatles“, които бяха заглушавани от специални станции за които се хвърлиха милиони.
За какво беше всичко това, за какво минахме през този път, за да дойдем пак на пътя, който не постила господин Пеевски. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това, което се получава в момента в България е пълен абсурд. Гадно е, повече от гадно, защото цензурата значи само ниско интелектуално ниво налагащите я.
Дали не дойде пак времето да се инвестират милиони за нови заглушителни станции. Пеевски едва ли има спомен от това време, но поне да беше попитал Ахмед Доган, който си пати и от цензурата, която Пеевски иска да върне по нашите земи.
Христо Стоянов
