Калина Андролова
Един умен човек не може да си позволи да се превръща в жертва на свръхлакомията си – да иска още и още, и още. Да иска практически всичко.
Човек трябва да може да спре в някакъв момент. Защото от алчност може да се сдобиеш със смущения в радиационния фон, може да се обърка някой ловджия в гъстия градски мрак, може виното да се окаже много некачествено, охраната ти може да заспи или да я тръшне респираторно заболяване!
Мисля, че някой знае, че този човек няма спирачка и именно затова го е пуснал да се самоубива… Латино-американският вариант от миналия век, както и африканският го знаем.
Поставяме свръхкорумпиран диктатор, който мачка и репресира всички, но за сметка на това предоставя възможност за грабеж на ресурсите на страната си.
Краят на тези велики управленци познаваме от техните едни и същи истории. Свършват като кучета върху изпепелена земя. С всичките огромни количества пари, които имат.
Е, съсипали са хиляди животи, унищожили са държавите си, но идва и техния момент. Да използваш корумпираната власт в колониите, за да ти свърши някоя задача, е известна постановка. Няма наяждане! Не му стигна всичко, което му взеха. Иска още да му вземат!
Калина Андролова
