Заглавия из медии и коментари в социалните мрежи обясняват, че Хекимян бил минал от другата страна. Демек от журналистиката в политиката. Не е вярно.
Хекимян винаги си е бил от тази страна – при Борисов и ГЕРБ в политиката. Като шеф в телевизия го е обслужвал години наред. И не е единствен. Така го обслужват и други водещи и шефове, подвластни на неповторимия борисов чар. И не само на чара му. Политиците у нас постепенно стигнаха до извода, че вместо да си купуваш телевизия, можеш да си купиш някой шеф вътрешен човек в нея.
Борисов го обслужваха и Тошо Тошев и Венелина Гочева, дългогодишни шефове на двата големи навремето вестника – „Труд“ и „24 часа“. Трябва да се припомня, че много хора вече не знаят какви са тия вестници и техните шефове.
Написаното в тях през онези години остава – хиляди заглавия, понякога по 7-8 в един брой на вестник, възхваляваха Генерала, Бойко, кмета, премиера и т. н. всички синоними, за да не се повтаря името му в една страница. Понякога и по 5 снимки на Борисов в един брой. Вестници като за малоумни. И му помогнаха да възкачи властта и да я държи години наред.
И обществото свикна с обслужващата журналистика, затова и сега няма толкова изненадани от Хекимян. Той просто се освети като кадър на ГЕРБ.
Впрочем, слагам отдолу линк към втора част за възхода и падението на вестниците, където пак става дума за тия работи, Тошев, Блъсков и др.
Иван Бакалов
