Bъпреки че държавата е разрешила сондажи с обем 3 000 метра за злато и мед в Златуша, плановете на канадската компания „Велосити Минералс“ са много по-мащабни. Това става ясно от презентация до инвеститорите на компанията от март тази година.
Според нея „Велосити Минералс“ е сключила споразумение за придобиване на 75% от медно-златния проучвателен имот „Златуша“ в България. Канадската компания ще стане собственик на този дял, едва когато извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,42 милиона долара на „Зеленрок“ ЕООД, дъщерно дружество на австрийската „Райден“. „Зеленорок“ е собственик на проекта „Златуша“ с площ 194,3 кв. км. Той включва областите София и Перник, Столична община, общините Божурище, Сливница, Драгоман, Перник и Брезник, според документите на проекта.
„Велосити Минералс“ информира инвеститорите си, че „Златуша“ не е единственият проект в България. Компанията има общо 6 проекта за търсене и проучване на злато у нас.
„Велосити“ има 70% дял в проучвателния имот „Тинтява“, включващ находището „Розино“, което е в етап на предварителна оценка. „Велосити“ също има 70% дял в имота „Момчил“ (включващ проекта „Обичник“), 70% дял в имота „Надежда“ (включващ проекта „Македонци“) и 70% дял в имота „Дангово“ (който е съседен на „Македонци“). Дружеството притежава 100% от медно-златния проучвателен имот „Иглика“ и наскоро сключи споразумение с канадската „Дънди Прешъс“ за партньорство.
Според подписаното споразумение „Велосити Минералс“ ще прехвърли 75% дял от „Иглика“ на „Дънди Прешъс“, когато „Дънди Прешъс“ извърши 40 000 метра сондажи и плати 1,75 милиона долара на „Велосити Минералс“. Златното находище „Иглика” е разположено на територията на общините Болярово и Елхово.
Колко получава държавата за добива на злато от чужденци у нас
През последните години „Дънди Першъс“ обяви рекорден добив на злато в находищата „Челопеч“ и „Крумовград“. Компанията плаща на държавата едва 1,5% концесионно възнаграждение от стойността на добитото злато.
„Дънди Прешъс Металс Челопеч“ е реализирала 608 милиона лева приходи за 2022 г. и 549, 2 милиона лева приходи за 2021 г. Концесионно възнаграждение, което е платила на държавата ни, е едва 15,5 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства за периода е 2 206 828 тона, показва справка в Регистъра на концесиите.
„Дънди Прешъс Металс Крумовград“ е с приход от 321 милиона лева през 2022 г. и 391 милиона лева през 2021 г. Според регистъра на концесиите компанията е платила на държавата концесионно възнаграждение от едва 20,7 милиона лв. без ДДС за 2021 г. Добитото количество подземни богатства през отчетната година 992 850 тона.
Защо правителството не вдига концесионните такси
Постановление 128 на Министерския съвет от 4 юни 2007 г. определя концесионните възнаграждения за метални полезни изкопаеми в границите 0,8 – 4%.
През 2022 г. финансовият министър Асен Василев предложи петкратно увеличение на таксите за добив на мед и злато, и двукратно – за добив на индустриални, строителни, скалнооблицовъчни материали, нефт и природен газ.
Министерството на финансите изготви проект за наредба и го публикува на сайта си. С това действията на управляващите по защитата на националния ни интерес приключиха.
Под проекта за наредба на сайта на министерството е публикувано негативно становище на Американската търговска камара в България, чийто член е и канадската златодобивна компания “Дънди Прешъс“. Според Американската търговска камара подобно рязко вдигане на таксите „изпраща сигнал, който обезкуражава както дългогодишните инвеститори в страната, така и тези, които биха инвестирали“.
В становището до министрите на енергетиката и на финансите пише още: „Отправяме молба за среща с Вас, министър Николов и със заместник министър-председателя Асен Василев, при възможност през седмицата 30.05. – 03.06.2022 г.“ Не е трудно да се направи предположение защо след тази среща правителството не повдигна повече въпроса за вдигане на таксите за концесиите на злато и други полезни изкопаеми.
