През нощта в сряда срещу четвъртък започна нов, много опасен етап в конфликта между НАТО и Русия. Опасността е в това, че едната страна-Русия- изстреля нов тип ракета със среден обсег, която другата страна не може да спре. Т.е. втората страна става уязвима. Нарушава се равновесието в страхът от взаимното унищожение, на които се крепеше мирът след Втората световна война. Ракетата бе насочена срещу Украйна, но зад нея надничаше старото предупреждение : Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!
Русия извърши бойното кръщение на Орешник, така я нарекоха, в отговор на стрелбата с англоамерикански далекобойни ракети АТАКМС и Сторм шадоу. Изстреляна някъде от югозападната част на страната, след няколко минути полет Орешникът порази целта си – завода Южмаш в град Днипро, бивш Днепропетровск.
Да видим какво е толкова опасно. Първо Орешник се смята за неуловима от съществуващите отбранителни системи. Тя лети с огромна скорост – 3 км/сек. или 10 пъти скоростта на звука. Никаква от приетите на въоръжение противоракети не може да я пресрещне или догони и неутрализира. Може да порази когото си иска на 5 000 км. разстояние с конвенционален или ядрен заряд. Цяла Европа е в обсега ѝ. Може да носи 6 атомни бойни заряда по 150 килотона.Това е 45 пъти повече мощ от бомбата в Хирошима. Смята се предостатъчно за пълното унищожение на Киев или на който и да е много голям град. Руснаците изчисляват, че веднъж изстрелян, Орешник стига за 5 мин. до Киев, за 12 минути до Берлин и за 17 минути до Париж или Лондон. До Букурещ и дават 9 мин, т.е. София е на 10 мин ракетен път. Литне ли, няма да имаме време и да се окъпем, за да посрещнем чисти небитието. А най-страшното е, че Орешник, както казах, не може да бъде спрян.
Изстрелването на ракетата промени тона и оценките на Запад. Когато Путин преди няколко дена обяви новата ядрена доктрина на Русия за действаща, преобладаващата реакция на Запад беше – той пак плаши. Имаше дори леко подигравателни нотки – няма ли да спре да чертае червени линии. Демократичните пропагандисти бързаха да успокоят хората – не му се плашете, той е едва ли не книжен тигър.
Оказа се мечка. И не книжна, а термоядрена. Много хора си спомниха предупреждението на Бисмарк – зная много средства да изкарам руската мечка от бърлогата ѝ и нито един – да я вкарам обратно.
АТАКМС не само изкара мечката, но и я разяри. От Москва се чува, че на бойно дежурство са застъпили Орешници с ядрен боен заряд. До каква степен е шантаж, няма как да преценим. Но НАТО се събира днес и утре за да обсъди новата реалност, а още в края на седмицата президентите на САЩ и Франция разговаряха по проблема. Франция, като единствената ядрена сила в ЕС със специална роля за мира на континента признава, че Орешник не може да бъде спрян, но разчита на разубеждаващия си ядрен потенциал.
С бойното кръщене на ракетата бе премината точката, от която безболезнено връщане назад няма. Колкото повече се засилва противопоставянето, толкова по-труден става компромисът. САЩ веднага започнаха да преразглеждат ядрената си стратегия. В събота те приведоха в повишена бойна готовност атомните си подводници клас Охайо, въоръжени с междуконтинентални балистични ракети. Появиха се симулации на тотална ядрена бомбардировка на Русия със стотици удари от изток и от запад. В отговор Путин нареди серийно производство на Орешник, а руски депутат заплаши, че от Америка може нищо да не остане – ни Байдън, ни Тръмп. Светът се оказва на кръстопът – трябва или да търси пътя към нова Ялта, т.е. към мирно пренареждане на световната конструкция или да се плъзга към унищожителна световна война.
За да разберем по-добре по кой път ни тикат трябва да проумеем защо избухна новата фаза на украинската война. От пропагандна гледна точка ефектът на ударите със западните далекобойни ракети е нищожен. Нито уплаши руснаците, нито мобилизира украинците. Използването на АТАКМС нямаше и никакъв военен смисъл. При първия залп с шест ракети пет са били свалени, шестата повредена. Никакъв ефект. При втория – със Сторм Шадоу една е нанесла щети с жертви на военно съоръжение в Курска област, останалите са били обезвредени. Напънала се планината, родила мишка.
Каква може да е целта тогава. Стана дума и миналия понеделник – това е преди всичко политически удар. И то не по Путин, а по Тръмп. Явно дълбоката държава в СЩ му подготвя мрачно наследство, пълно с неизвестни. Целта е да го вкарат в капан, да го откажат да търси възмездие, да му вържат ръцете с украинския конфликт, да забавят програмата и реформите му. Искат да го изправят пред трудни за прогнозиране и изпълнение варианти. В някаква степен постигнаха целите си, след като на сцената излезе Орешник. Т.е. Байдън изкара и разяри мечката не за да разпали световна война, а само да затрудни президенството на Тръмп.
Доколко Байдън ще успее е невъзможно да се предвиди. Несъмнено и Вашингтон при Тръмп, и Москва ще положат усилия и ще търсят изход от критичното положение. Лошото е, че страстите са много нажежени и успехът ще дойде трудно, а една грешка може да взриви света. Ако ни се размине, вероятно Европа ще бъде заставена да поема разходите по това, което остане от Украйна. Все пак, по-добре е някой да плати сметката, отколкото заведението да гръмне, заедно с посетителите, нали?
Ако напрежението спадне и войната бъде избягната, както ни се иска, световната конструкция със сигурност ще бъде пренаредена. Новата Ялта ще е по-сложна, защото и Пекин ще участва, няма как. Присъедини ли се Китай към командирската маса, място ще поиска и Индия. Очертават се поне четири центъра на влияние – САЩ, Русия, Китай и Индия. Освен това, не може Индия със своето 1.5 млрд население да е извън Съвета за сигурност на ООН, а Великобритания и Франция с по 60-70 милиона жители да са вътре. Ама имали атомна бомба. И Индия има. Въобще Европа върви към това да слезе от пиедестала си, особено ако ЕС не издържи и започне да се разпада.
Новото пренареждане се обуславя и от отмирането на еднополюсния модел. В света изпъкнаха държави, които се стремят да играят все по-важна регионална, а и глобална роля. Това са страни, които доскоро седяха на задния ред, а вече имат солови позиции в глобалния оркестър. Такива са Саудитска Арабия, Бразилия, Южна Африка, Турция, Пакистан, Иран, Индонезия и др. Всяка от тях търси да свири по-първа цигулка и ще се бори да изпъкне. Ако го правят чрез БРИКС, в който повечето от тях членуват, шансовете им се увеличават. Т.е. дошъл е моментът в който количествените натрупвания трябва да предизвикат качествени изменения в международните отношения и глобалната конструкция. Промяната може да бъде предотвратена само от всеобща термоядрена война.
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 25 ноември 2024 г. по Евроком )
