Руините са останки от „Химко Враца“, а моя милост се намира в еквивалента му в Беларус – „Гродно-Азот“! Единият не е приватизиран, т.е. откраднат, а си е държавен и работи на пълен капацитет, като приоритетно задоволява нуждите на мащабният аграрен сектор на „изостаналата“ и „недемократична“ Беларус. А този у нас отдавна е просто една купчина скрап и България е зависима от внос на торове! Това е резултатът от 35 години уродлив преход към плутокрация, която купени общественици и политици наричат „демокрация“.
При „тоталитарното“, според евроатлантическите критерии, управление на Лукашенко в държавното предприятие до град Гродно работят 9000 души и Беларус задоволява нуждите си и изнася продукцията на огромният завод.
В Беларус собствеността върху естествените монополи, основната инфраструктура и най-вече върху банковия сектор е ДЪРЖАВНА. Държавата контролира паричното предлагане, а това е ключов елемент за развитието на икономиката.
Тамошният преход се е случил по съвсем различен начин и встрани от наложения от Вашингтон и Брюксел неолиберален модел на тотална и повсеместна приватизация на абсолютно всичко! Приватизация на активи за милиарди, които се явяват базата за възникването на българската олигархия, която днес има пълен контрол над развитието на обществото ни.
През 1989 година Народна Република България, въпреки че е два пъти по-малка като територия е била далеч по-богата държава от Република Беларус в онзи момент част от СССР. Днес, сравнение с тях сме най-обикновенни мизерници потънали в дългове и обречени на зависимост от кредиторите си – онзи един процент, който формира т.нар. рентиерска безделна класа и контролира цялостно политическия, икономическия и социалния строй в страната ни.
Това е голата истина. Без манипулации и изкривени внушения! Беларус е една средноевропейска държава с бледолико християнско население и култура, с мощна икономика и одухотворен народ. Беларуското село по никакъв начин не отстъпва на Унгарското, а промишленият сектор, чийто собственик е държавата, е работещ и капитализиран.
Образованието и здравеопазването са изцяло в прерогативите на държавата и няма частна намеса, като са напълно достъпни и безплатни, както и на високо ниво, което напълно отговаря на нуждите на населението.
Убеден съм, че деветмилионната централно-европейска страна може да се разглежда като пример в много отношения, а човекът, който преведе беларуският народ през ерата на войнастващия западен либерализъм, в лицето на Александър Лукашенко, заслужава искренни адмирации.
За разлика от българофобите и мизантропите, които управляваха проваления преход у нас и продължават да ни грабят и унижават, Лукашенко очевидно истински обича държавата и народа си. Тази разлика е много, много съществена!
Държавата не е „лош стопанин“ когато се управлява от кадърни и отговорни хора, които я обичат!
Страхил Ангелов
