Когато се разочаровам от хората и от техните реакции, се сещам за Ян Хус, който, горейки на кладата, вижда старица прилежно да добавя съчки към огъня, който го поглъща и неговите думи: „О, свещена простота!“. Нищо не се е променило, никой не се е променил.
Ние прощаваме великодушно на тези депутати, чиито имена не знаем, защото никога не сме ги чували и виждали. Прощаваме с щедро сърце на тези, които говорят само клишета и ограбват българския народ. Прощаваме наивно на тези, които ежедневно ни лъжат от екрана на телевизора. Прощаваме на тези, които казват само това, което искаме да чуем.
Но никога, никога няма да простим на тези, които ни казват истина, която не харесваме. Не прощаваме камъните срещу идолите с глинени крака, на които се кланяме. Готови сме да горим на кладите тези, които ни изкарват от удобството на клишето и овчото търпение към всякакви неправди. Отказваме да мислим, дори истината да боде очите ни. Оправдаваме се с избора на по-малкото зло, като грижливо си го отглеждаме, с превръзка на очите и тапи в ушите, докато го превърнем в голямо.
Много народ се възмути от мен тези дни. Никой не погледна какво съм направила и за какво съм се борила. Никой не се запита дали не ми беше по-изгодно да мълча, да си получавам спокойно заплатата и да се пенсионирам като депутат. Послушен депутат, натискащ бутончета, на който не му пука какво се случва с народа ни. Никой не се запита за цената, която плащам, за да казвам това, което мисля. Затънали в собствените си размисли и проблеми, решавате, че всеки ще реагира в клише, че всеки може да бъде купен и всеки действа по един и същи начи. Решихте, че сте велики съдници, сочейки с мръсен пръст тези, които се опитват да ви отворят очите. Придържате се към илюзиите като към Бог, а тези, които ги развенчават, наричате предатели и еретици.
Целите сме в рани и не се научихме да вървим по правилния път. Спорим на дребно, караме се за глупости, разпъваме и горим всеки, който ни пречи на уютното мислене. Слагаме го в клишетата, с които сме свикнали. И добавяме съчки в кладата…..
И ще завърша с една мисъл на Ян Хус – онзи, който изгориха заради това, че каза истината: „Истината е последният победите“ – 1414 г.
Елена Гунчева
