СТРУВА ЛИ СИ?
Интересни спорове днес имаше в коментарите. Дали България е загубила от Деня на победата и дали националният ни идеал е можело да бъде осъществен от Третия Райх? Развяват се едни карти, веят се едни договори и обещания, страшна работа. Направо си представям едновремешните български евроатлантици как с огнени слова от трибуната на Народното събрание са се клели във вярност на Третия Райх и са заявявали, че България е най-верният от верните съюзници на Хитлер.
Естествено, обещания има много. България да се разшири до първоначално замислените граници според Санстефанския мирен договор. Да си върнем Македония /макар и тогава част от Сърбия/, Беломорска тракия, Северна Добруджа. Кое българско сърце няма да трепне при тази картина на обединена в цялостта си България?! Както сега ни обещават просперитет, да сме част от европейското семейство, защитени, да се изливат европейски пари в България.
А балъци винаги има. Гледат обещанията, но не и цената. А цената на това да сме съюзници с военни престъпници и нацисти е много, много висока. Националният идеал не може да се постигне като си затваряме очите за злото, за кръвта на невинните и несправедливостта. Ние не искаме България, изградена върху кървави кости на загиналите по затворите и концлагерите. Не искаме България, платена с отрязването на партизански глави и избиването на деца по политически причини. Не искаме България – СЪУЧАСТНИК НА ЗЛОТО!
Така или иначе, поради поредният погрешен избор на Третия Райх като наш съюзник, България е сред губещите. И ако не бяхме подкрепили СССР /Русия/ и български мъже и жени не бяха загинали по фронтовете на Австрия, Унгария и Сърбия в бой срещу доскорошните ни нацистки съюзници, най-вероятно цената щеше да е много по-жестока и дори съществуващите сега граници нямаше да можем да ги запазим, защото е имало предложение България да бъде разпределена между съседните държави, като остане едно малко княжество. Точно заради участието ни в победата на нацистите, ни се дава шанса да запазим това, което сме имали. Да, без обещаното. Но, както казах, за мен българският национален идеал не включва конските вагони, пълни с хора, пътуващи към концлагерите. Не включва и разстрела на ястребинчетата. Не включва и убитите партизани, изложени по площадите. Не включва разстрела на Никола Вапцаров и Гео Милев.
Сега пак правим избор. В името на някакъв европейски път за България, превърнат в мечта от хора, които явно са си пропуснали уроците по история и география или са забравили, че България е една от най-старите ЕВРОПЕЙСКИ държави, че е дала култура на много европейски народи, писменост, че е правила история, когато държавите на днешните европейски лидери са били дребни племена, боричкащи се помежду си.
И отново избираме погрешните съюзници. Отново сме съюзник на ЗЛОТО. И отново много жестоко ще си платим цената.
Всъщност войната тогава и войната сега е за душите ни. За да няма свят с концлагери, горене на хора, удушаване на бременни жени с кабели в профсъюзни домове, за да няма избити по улицата майки и деца. Войната е за човешката душа.
А националният ни идеал??? Националният идеал е всеки българи. Всеки българин, който поставя човешкото над всичко останало. Всеки българин, който обича народа си. Всеки българин, който учи децата си на български песни и хора. Всеки българин, който знае наизуст „Аз съм българче“. Всеки българин, който има чест и достойнство и не се прекланя пред чужди и казва като Хайтов: „И главата ми да отсекат, пак ще викам „Да живее България!“. Българският национален идеал е в душите ни, българи, не в териториите. Не в парите и евросубсидиите. Не в прайдовете и колениченето пред чужди. Не в сатанистки традиции и обичаи, които изместват българските.
Българският национален идеал е България в сърцето на всички българи! И в това да си останем човеци! Защото България е една от малкото държави, която не се е оцапала с невинна кръв, не е имала роби, колонии и не е избивала чужди народи, за да им вземе ресурсите. Аз се гордея с България. Тази България, която е в сърцето ми.
А ден на победата е всеки ден, в който се побеждава злото. Погледнете днес военният парад в Москва. Погледнете и Евровизия. Отговорете си на въпроса на кого служи сега България!
Елена Гунчева-Гривова
