23.07.2024

 

Без всякакви съмнения, България винаги избира за съюзник губещата страна във всяка една война. И също без съмнения, избира за съюзници военнопрестъпници и безчовечни чудовища. Преди по-малко от век се съюзихме с нацистите. Същите, които създадоха концлагерите, където избиваха по чудовищен начин хора. Вие виждали ли сте абажур от човешка кожа? Виждали ли сте съндъците с брачни халки, взети от тези, които са закарани след това в газовите камери? Знаете ли колко деца са загинали по жесток и нечовешки начин? Знаете ли за опитите на Менгеле върху живи хора? Е, ние сме били съюзници и с широко затворени очи сме се надявали нещичко да изкярим от цялата тая работа. На принципа – ама какво значение има кого и как избиват, след като на нас са ни обещали да не ни пипат и някоя и друга територийка.

Сега отново сме съюзници на същите. Съюзници сме на тези, които 2014 година горяха живи хора и избиваха деца. Вчера отново избиха мирни хора и деца – на плажа! Стратегически обект, нали? Що за извратено и нечовешко съзнание трябва да имаш, за да хвърлиш касетъчни бомби върху плаж, на който играят деца? Тези, които се интересуваме, сме видели много доказателства за това, че дори Гьоринг и Менгеле биха се засрамили от деянията на днешните укропрестъпници. Видяхме руски войници, горени живи на кръст. Видяхме избити цивилни. Видяхме цирковете, които правят и заснемат украинците, а след това се вижда, че са театрални постановки. Видяхме как Зеленски праща старци и деца на фронта, за да защити интересите на американците и да вземе някой и друг милион.

И ние сме съюзници с тези чудовища. Отново. С нашето изпращане на оръжия в Украйна, с нашето МЪЛЧАНИЕ за престъпленията на украинците, ние ставаме съучастници в тези зверства. Представете си сега, ако тези касетъчни бомби бяха паднали примерно на Слънчев бряг на плажа лятото. И вашето дете беше там? На плажовете не се воюва. Там няма стратегически военни обекти. Има хора, които се радват на почивката и морето. И деца, които си играят на пясъка. Сега вече в Севастопол пясъкът е кървав. И този кървав пясък ще тежи и на нашата съвест. Защото подкрепяме гнусни убийци!

Всички се оплакват, че България си отива, че намаляваме, че държавата се разпада. Злото разяжда. И не, не се оправдавайте с правителството. Кой от нас направи нещо да го спре? Кой от нас спря колоните с оръжия за Украйна? Кой български офицер се противопостави? Кой български общественик/общественици поне едно отворено писмо не изпратиха до посланика на САЩ с възмущение от това, което се случва и въвличането и на България в този ужас?

Всичко се връща. Мълчанието ни прави съучастници. И повярвайте, този път няма да ни простят! Защото сме жалки неблагодарници и дребни душици, предпочитащи собствения си свински комфорт пред това да се борим за идеалите си, за човешкото, както и за България. Защото вчера касетъчните бомби падаха на плажа в Севастопол. Но един ден могат и да са на плажа във Варна!

И почти няма реакция. Важното е ние да сме добре, нали? Важното е да плющим кИфтета и рИкия и да се снимаме от плажовете на Слънчака и Гърция и да се хвалим колко сме велики. Един народ е толкова велик, колкото са велики мечтите му. Ние не мечтаем за света. Ние мечтаем за кюфтета и ракия и да сме по-добре от съседа!

* През май 2008 на международна конференция в Дъблин е приет текстът на конвенция, имаща за цел забраната на използването, производството, складирането и трансфера на касетъчни боеприпаси. Към 2019 г. конвенцията е ратифицирана от 107 държави.

Eлена Гунчева-Гривова