Мълви се, че съществувала напоследък в България някаква си „контактна група“, която щяла да й състави Правителство.
Горката България, значи!
„Контактьор“ един, насаден по заслуги в тая група – широко известен с една печална гримаса и две вулгарни реплики, и „… чието име не ще спомена…“ / по Вазов/, „… казал е глупост между глупците…“ „… камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки!“ / по Ботев. /
Репликите му също няма да спомена, поради тяхната безпомощна плиткоумност, от неудобство – заради него самия и тъй като се надявам, че те са категорично незабравими…
Мълчи за сега другият „контактьор“ – когото историята ще запомни с това, че пет години се учи да ходи в крак с музиката – лява ръка – десен крак и да интонира мъжествено, обаче вероятно скоро ще заговори отново, за да разсее всяко съмнение, че дефицитите също са в състояние да еволюират.
Та за тази тъга с привкус на черна комедия ми е думата.
За това, как тя бистро показа, кой и с какви цели поръча посегателството срещу националната памет в последните десетилетия на България, чрез злобно-перверзни и нескончаеми обществени експерименти, недопустими и непонятни за нормалния ум.
Апотеозът на цинизма настъпва сега – когато след десетилетно насилие над обществото да забрави епохите и титаните на своето автентично и заслужено величие, идва мигът, в който му налагат да си припомня моментите и пигмеите на мимолетния му натрапен позор.
Заличителите на памет почти успяха!
Обаче – наистина ли?
Бог да пази България!
Янко Лозанов
