Един от големите недостатъци на либералните демокрации спрямо другите системи, от монархия до автокрация, е невъзможността за дългосрочно планиране или въобще задаване на дори базисни дългосрочни цели на държавата. Ако Китай има стратегия за развитие до 2100 г, Турция до 2050 г, то страните, в които властта се сменя на всеки 4 години няма как да имат такава и за 2029-та.
Да кажем, че позитивите на това да можеш бързо да смениш властта на всеки 4 години, ако тя не се справя, или ако е поела по пагубен за страната курс, надвишават тези на дългосрочното планиране.
В България, обаче, в момента се случва нещо крайно. Хаотичната ротация в условията на недоговорена „Сглобка“ съкращава тези и без това кратки 4 години планиране и изпълняване на цели до 9 месеца. В момента министри отказват да отговарят на каквито и да било въпроси по същество в ресорите им с думите „Ами аз не знам, дали ще съм министър след два месеца“. Камо ли какви цели могат да бъдат зададени и изпълнени за след 4 години. Които 4 години, пак припомням, сами по себе си изглеждат смешно на фона на десетилетните стратегии на други държави.
Съкратени до 9 месеца, управленските възможности на държавата ни де факто се превръщат в някакво базисно поддържане на системи. На това някой да държи „лампите светнати“. И до там. Няма как да има развитие без стратегия, а стратегия няма как да се планира и изпълнява за 9 месеца, при положение, че по принцип и 4 години са малко.
Пиша това с оглед на появилите се възможности да има „Сглобка“ за 3 години напред. Правете, каквото щете, но оставите ли положението за 3 години напред такова, каквото е сега, ще значи да пишем тези години пропуснати. На фона на вече и без това пропуснатите точно 3 години от 2021-ва насам. Не мога да се сетя да е имало такъв период в третата българска държава, в който 6 години страната да не е правила абсолютно нищо в нито една сфера, защото от деня на назначаването си министрите знаят, че имат хоризонт от по няколко месеца.
На фона на това страните по света се развиват с бесни темпове, включително един анадолски колос на югоизток от нас, който този месец официално изпревари Германия по производство на стомана.
Кристиан Щкварек
