Някои са чели романа – хорър – „ТО” на американския писател Стивън Кинг. В който – „ТО” е олицетворение на злото и ужаса, на травмата, попита в съзнанието ни още от детска възраст. По натътък „ТО” ще го заместим с „ТЕ” и всеки, дори инстинктивно ще осъзнае за какво и кого се отнася.
Вече над 30 години ТЕ си сменят формата и обвивката, табелите и цветовете, приспособяват се към условията, но оцеляват и побеждават. Тяхната цел е само една – да управляват! Народната участ е да са роби за вечни времена. ТЕ успяха да ни присадят гена на робството. Въпреки революциите и бунтовете, масите вечно ще се борят за справедливост, но никога няма да я получат. Защото всички върховни инстанции са лостове в Техните ръце.
Президентите и правителствата играят по Тяхната свирка, те изпълняват Тяхната воля, правят това, което ТЕ искат. ТЕ плюят на депутатите – пионки. Върхът винаги е Техен. Може да им се отнемат вилите, привилегиите, колите и постовете, но властта – НИКОГА! ТЕ не се интересуват от общественото мнение, за тях то е глас в пустиня. Та нали, ТЕ създават това обществено мнение. Ако ще да си правим постоянно избори, както през тази 2 години, народът винаги ще изпълнява тяхната воля. На всеки негов щурм ТЕ ще отвръшат мощно и жестоко с побои зад колоните. За тях е детска игра да унищожават заводи, продукция, екологично равновесие, изкуство и да прeдизвикват локдауни, глад, саботажи, нищета, разруха чрез предизвикани от ТЯХ епидемии.
Всичко, което ТЕ вършат, го правят осмислено и гениално ПРОСТО. Може и да се арестуват и съдят понякога чиновници от общинска и държавна администрация. Но, това е наивно. Защото ТЕ винаги ще поставят на високите постове алчните, амбициозните и глупавите, които са тяхната броня и защита. Цялата народна енергия се разбива на пух и прах в техния чугунен монолит.
А енергията на робския ни протест стига само до първото ТЯХНО подаяние. Повишение на минимална заплата, пенсия и два хладилника с колбаси са способни да усмирят всичките страсти и да приспят мечтите ни за демокрация. Сами унищожихме всичките знания и целия житейски опит на своите предци и повтаряме само техните грешки. Ние сме роби и разрушители. ТЕ унищожават земята с нашите ръце. По тяхната воля опустошаваме недрата на планетата, съсипваме моретата, реките, екологията, избиваме се един друг. Затова ще носим своя кръст на вечни мъки и страдания …
ТЕ ни научихме на мързел и отвращение от труда. ТЕ ни научиха да рушим, а не да градим. Лишиха ни от чувство за достойнство, гордост, самоуважение, благородство, съчувствие, милосърдие. Отстраниха младежта от политиката, като и подхвърлиха чалгата и порнографията. Те пренасочиха нашата ненавист към тях, между нас самите. ТЕ ни лишихме от вяра и религия, погубиха нашата духовност и унищожиха любовта ни към ближния. ТЕ ни направихме луди, съсипаха ни здравето и ни направиха постоянно зависими от ваксини, лекарства и лекари. ТЕ създадоха псевдонаука и опошлиха изкуството.
А защо да ги наричаме престъпници? Не, истинските престъпници сме ние! Ние им позволихме да правят каквото си поискат. (Не е луд, който изяжда три зелника, луд е който му ги дава!) Ние си играем на избори за партийни вождове и президенти. Явно всички ние имаме нужда от пастири, които да водят стадото овце на заколение. Има класа на робите, има и класа на паразитите.
Последните – това са ТЕ, които са малко, но са по-умни и по-сплотени от нас. ТЕ не искат да произвеждат. Това е призвание на робите. ТЕ искат да консумират. Искат разкош, привилегии, защото са носители на идеите. Разумът управлява ръцете, а не обратното. ТЕ са малко, но взеха всичко. Вечният диалог с народа винаги ще бъде диалог между глухи. Всеки ще слуша само себе си. ТЕ са убедени, че всичко ще бъде така, както ТЕ искат.
ТЕ в момента нямат намерение да изострят обстановката и да се занимават с репресии. ТЕ действат в пределите на закона, но тоягата няма да ни се размине. Ние сме си я заслужили. А тя върви заедно с моркова. ТЕ имат нужда от свежи кадри. Вземат на служба умните, съобразителните, младите и енергичните и ги превръщат в предани слуги – това е само въпрос на технология, която владеят съвършено.
Но, най-важното, което успяха да направят, бе да присадят гена на страха в нашия народ. Вече никога няма да се избавим от него. Съществува естествен страх – той е необходим за съхранението на вида. Но същесвува и страх от наказанието на властта. И докато има власт, ще има и страх. Ние сме смели само на митингите, когато сме в тълпата, всички заедно. Но всеки има едно наум, защото всеки от нас си има адрес, дом и семейство. Следователно, ние винаги сме уязвими. Бързо ни омръзва да стърчим по митингите и да си дерем гърлата напразно. Нали виждаме, че просто ни дават възможност да се „изпусне парата“. Нали след нашите викове в действителност нищо не се променя. Така е замислено, така е планирано.
Има само един начин да бъдат победени завинаги. Но считат, че не можем да се възползвате от него, защото сме кастрирани от воля за победа. Доброто според тях не е способно да сътвори зло. Добре се получи играта на демокрация. Каквото иска тълпата – моля, получава го. Но дотолкова, доколкото е целесъобразно. Колко смешна и наивна е нашата вяра, че при нея може да има сериозни промени. Изкуството да се говори всичко и да не се казва нищо е основно тяхно оръжие. ТЕ ни давят в словоблудство в медиите и ефира. ТЕ имат много силно оръжие – голямата, чудовищна лъжа, търпение, способност да се приспособяват, да реагират мигновено и преди всичко, способност да действат светкавично, нещо, което не умеят борците за справедливост. Освен това, ТЕ разполагат с отлични методи да изваждат от строя такива борци с помощта на същата тази тълпа, като винаги остават в сянка.
Робите не са способни да действат. Те могат само да се примиряват и да изпълняват тяхната воля. Всички напъни да променим нещо към по-добро не ни донесоха нищо друго, освен страдания, разочарования и безизходица.
Тези думи са плесница за робите, за да си знаят мястото, предназначението и кои са им господарите. ТЕ ни превърнаха в роби и ние привикнахме с това робство. То е станало за нас насъщна необходимост. Именно ТЕ ни научиха да лъжем и нашата страна стана от най-лъжливите страни в света. ТЕ ни научиха да крадем и ние станахме крадлив народ. Направиха престъпността норма в нашия живот. Сега ТЕ спокойно ни ограбват и ни превърнаха в биомаса с вечен инстинкт за потребление и разрушение. ТЕ никога не ще се разкаят. Такова чувство не им е познато, защото в политиката може всичко. А политиката е в техните ръце. ТЕ създадоха хаос в икономиката.
Господи, колко сме глупави! Ние си мислим, че те се грижат за нас, да бъдем сити, облечени, обути. А ТЕ пет пари не дават за нас! Трябва да сме истински идиоти, за да не разбираме, че без политика всяка икономика е празна работа. Но икономиката е необходима на тях. ТЕ я градят за себе си, а не за нас. Затова тя е такава изопачена, каквато на тях им се иска, а не на нас. ТЕ искат да бъдете послушни и търпеливи и да не им пречите. Всичко, което те правят за собственото си благо, го правят винаги от наше име и „по поръчение на народа“.
Въобще не ги е грижа за изтичането на мозъци зад граница. Колкото по-малко такива мозъци има тук, толкова по-добре за тях, защото най-лесно се управлява страна от глупаци.
Докато държавата използва насилие, ТЕ ще бъдат непобедими. А тя винаги ще го използва. Ще унищожва нашата бунтовническа енергия. Ще ни създадава хиляди житейски проблеми и ще бъдем винаги смъртно уморени и духовно опустошени. Постепенно ще свиват примката на демокрацията. Ще я размият със своята идеология, като ще натрапват всеки ден техните догми. Ще унищожават езика ни, като го замърсяват с измислени и чужди нам думи, така че вече да не се разбираме помежду си, да не разбираме нито тях, нито дори самите себе си. ТЕ винаги ще обезсмислят всички наши прогресивни идеи и ще ги превръщат в пълен абсурд.
За нас няма да остане нищо светло. Ще изгубим способността си да се ориентираме в обстановката, ще се измориме да се озъртаме и да не знаем накъде да се обърнем и на какво и кого да вярваме. ТЕ ще намерят хиляди медийни парцали, с които да запушат устите ни. Освен това ще мобилизират срещу нас целият престъпен свят и в страната ще цари разбойничество и терор. ТЕ не се страхуват за себе си. За тях винаги ще се намери оазис на тази планета, в който да живеят.
И основателно за пореден път всички се питаме – Какво да се прави?
С ТОЗИ ВЪПРОС ЗАПОЧВА ВСЯКА РЕВОЛЮЦИЯ!
Светослав Атаджанов
